Кандидатите за научни степени ще трябва да отговарят занапред на национални изисквания

Парламентът затегна най-сетне контрола над масовото производство на професори и доценти. Занапред кандидатите за придобиване на научни степени (доктор и доктор на науките) и за заемане на академични длъжности (професор, доцент, главен асистент и асистент) трябва да отговарят на минимални национални изисквания към научната, преподавателската, художественотворческата или спортната им дейност. Това предвиждат текстове в Закона за развитие на академичния състав, приети вчера на второ четене в пленарната зала.

Досега подобни изисквания нямаше, поради което всеки университет и научна организация сами определяха правила за провеждане на конкурсите. Това доведе до бум на професори и доценти.

По данни от 2015 г. броят на професорите се бе увеличил двойно - от 773 през 2011 г. на 1414 през 2015 г. Броят на доцентите също нарасна главоломно - от 308 към февруари 2012 г. до 1750 към края на 2014 г.

Според приетите вчера текстове националните изисквания се определят чрез обективно измерими показатели. Те може да са наукометрични, т.е. да отразяват научните резултати и постижения на кандидата - сред тях са брой авторски монографии, брой публикации в реферирани издания, брой глави в книги, брой цитати, подадени заявки за национални или международни патенти, изнесени доклади, получени награди, участия в конференции, брой авторски изложби, участия във филми и т.н.

Другият вид показатели са свързани с академичните резултати в преподавателската дейност - например брой защитени под ръководството на кандидата докторски дисертации, брой въведени нови лекционни курсове, разработени нови упражнения и т.н.

Въпросните показатели, които ще носят определен брой точки на кандидатите, ще са различни за всяка научна област и професионално направление и ще се конкретизират по-детайлно в правилника за прилагане на Закона от МОН. Университетите ще могат да определят и допълнителни изисквания към кандидатите.

Научните журита също трябва да отговарят на минималните национални изисквания, решиха още депутатите. И занапред съставът им ще се утвърждава от ректорите, но до 14 дни след получаване на предложенията от първичното звено. С декларация всеки член на журито ще трябва да доказва, че не е в конфликт на интереси с оценявания от него кандидат, че не е плагиатствал, не е бил освобождаван от академична длъжност и т.н.

Журитата задължително ще трябва да се произнасят с решение за наличие или липса на плагиатство, ако в хода на оценяването на даден кандидат постъпи писмен сигнал за плагиатство от негова страна, "който не е анонимен и е мотивиран". Ако решението е положително, то кандидатът няма да бъде допускан до защита на дисертационния си труд.

Според предложените в закона промени за плагиатството няма да има давност, т.е. академичните си степени и длъжности биха могли да изгубят и отдавна провъзгласени за доценти и професори лица, за които по надлежния ред се установи плагиатство. Конкретните текстове за това обаче ще се гледат днес в залата.

Депутатите приеха и текстове, гарантиращи по-голяма прозрачност. Занапред просветният министър чрез Националния център за информация и документация ще води публичен регистър, в който ще се вписват лицата, придобили степен "доктор" или "доктор на науките", защитените дисертационни трудове и хабилитираните лица в България.

За всяко лице ще се създава научен профил, от който ще става ясно на какви наукометрични показатели отговаря, има ли промени в заеманите от него длъжности и т.н.