Негативното настроение води до по-малко емпатия

Някои хора лесно се поставят на мястото на герой от филм или книга и споделят чуждите чувства. Всъщност, когато видим някой друг да страда, областите в мозъка ни, свързани с болката, се активизират, въпреки че друг я изпитва.

Оказва се обаче, че емоционалното състояние на човека има влияние върху това, доколко е в състояние да изпитва емпатия. Емоциите ни буквално променят начина, по който мозъкът реагира на други хора, дори и когато те изпитват болка. С други думи - когато човек не се чувства добре, това може да има последствия за социалния му живот.

Очевидно е, че настроението влияе на поведението по редица начини - от избора на храна - когато човек е в лошо настроение обикновено яде по-нездравословно, до приятелствата. Когато приятелите ни са умърлушени, чувството може да е заразно и да накара и нас да се чувстваме по-нещастни.

Лошото настроение дори може да се разпространи през социалните медии, установи проучване през 2017 година.

А емоциите имат такава сила, че когато сме в добро настроение, това може да повлияе на силата на болката и да я намали, тъй като доброто настроение има ефекта на аналгетик. И обратното - ако човек е в лошо настроение, усещането за болка става преувеличено.

И може да е още по-лошо, показва проучване от края на миналата година. Според него, когато човек се чувства зле, това може да се отрази на вродената му способност да откликва на болката на другите хора и буквално да задуши емпатията.

Емили Ки-Тасери от Университета в Женева и екипът й са искали да разберат как емоциите ни влияят на начина, по който реагираме на другите хора, когато ги боли. Участниците в изследването са били подложени на болка с помощта на устройство с постепенно повишаваща се температура на крака им. Освен това са им показвани клипове с позитивни или негативни послания, докато мозъкът им е бил сканиран - и докато те самите чувстват болка, и когато им показват чуждата болка.

Оказало се, че тези, които са гледали негативен клип, а след това са видели как други участници ги боли, са показали по-ниска активност в областите на мозъка, които отговарят за болката - предната инсула и средния сингуларен кортекс. Те се активизират както когато човек гледа други страдащи, така и когато сам той изпитва болка. "Негативните емоции могат да намалят възможността на мозъка да проявява чувствителност към чуждата болка", обяснява Ки-Тасери. Което пък значи, че емоциите променят мозъка и собствените ни чувства променят начина, по който приемаме другите.

По подобен начин същият екип е установил, че след като са гледали негативен клип, хората са по-склонни да определят изразяващо неутрална емоция лице като по-негативно.

Това може да се види и в реалния свят. Ако някой с власт - началник например, изживява нещо негативно - дори и просто да е гледал тъжен филм, той може да прояви по-малко чувствителност към колега, който е болен или изпитва болка, и дори да го съди за това.

Липсата на емпатия има и други прояви. Например това води до по-малки суми, дарени за благотворителност.

На какво се дължи това? Вероятно става дума за вид емпатия, наречена емпатичен дистрес. Това е чувството да си смазан, когато нещо лошо се е случило с друг, което те кара да се предпазиш себе си, вместо да надвиеш лошите чувства, обясняват от екипа в Женева.

Друго обяснение е, че всяка ситуация, която предизвиква лоши емоции, ни кара да се фокусираме повече върху себе си. "Тревожните и депресирани пациенти, при които има повече негативни емоции, са по-склонни да се фокусират върху собствените си проблеми и да се изолират", казва Ки-Тасери.

"Ние можем да активизираме емпатията си. И ако мислим малко по-позитивно, това ще помогне да обърнем повече внимание на чуждите нужди. Това може да доведе до по-добри взаимоотношения, които пък са ключов фактор за щастие", казва Ки-Тасери.

Би Би Си