Сивата икономика в България е нараснала рязко за периода 2009-2012 г. и този ръст е право пропорционален на размера на намаления дял на данъчните приходи.

Това заяви изпълнителният председател на Българската Стопанска Камара Божидар Данев, представяйки анализ на работодателската организация за динамиката на сивата икономика, предаде БГНЕС.

Сенчестият бизнес убива бавно икономиката на страната ни. За последните пет години несъбраните приходи от данъци и осигуровки са повече от 12,4 милиарда лева.

Бумът в сенчестия сектор е през последните 3 години по време на управлението на ГЕРБ, като през 2010 достига особено драматичен ръст от над 5,1 %.

Според БСК нарастването на дела на сивата икономика е заради неразумната данъчно-осигурителна политика и невъзможността данъчната администрация да се справи с деструктивната роля на това явление.

Основната грижа на държавата трябва да се насочи към увеличение на събираемостта на данъчно-осигурителните приходи. Крайно незадоволителна е и аналитичната дейност на данъчната администрация по идентификация на данъчно-осигурителните отношения и приноса в осигурителните плащания във функция от доходите на осигурените лица, отбелязва Божидар Данев.

Макро икономическото ниво на българската икономика не е засегнато съществено от икономическата криза, за разлика от другите европейски страни, посочи Данев. Причината е, че държавата прехвърля негативите от кризата преди всичко върху малкия и среден бизнес, точно тези, които създават условия за социално благополучие на нацията. Вредите от кризата са понесени и от хората, подчерта той. Според него силно е отслабена корелативната връзка между БВП и данъчните приходи.

От БСК предлагат няколко вида законови и организационни мерки за намаляване обема на сивата икономика. За тази цел те предлагат промени в Закона за ДДС, в Закона за здравеопазването с корекции в процедурата за възстановяването на здравноосигурителните права, както и с въвеждане на финансови норми за здравно обслужване.

Сметната палата от своя страна трябва да прави проверки на осигурителните плащания, в т.ч. и на здравните осигуровки, превеждани от държавни и общински структури. Трябва да има и възможност за контрол и налагане на санкции за неправомерни действия на държавните и общински структури.

Организационните мерки включват укрепване на аналитичното звено на НАП за идентификация на укритите обороти, доходи, осигурителни плащания и други нарушения.

Необходимо е и да се изгради цифрово базирана библиотека за съхранение, обработка и анализ на счетоводната информация на дружествата за целия период чрез аутсорсване на принципа на публично-частното партньорство.

Трябва да се обвърже системата на стимулиране на служителите на НАП с резултатите от приключилите съдебни производства.

Наложително е и да се облекчат изискванията за сключване на споразумения между длъжници и НАП.