Кратък коментар
Как Христос ни завеща смирение?
Как Христос ни завеща смирение?
Великден е един от двата най-големи християнски празници, а Велики четвъртък бележи началото на „трите дни на възкресение“, както пише в Евангелието.
Докато в българския език всички дни от Страстната седмица се наричат „велики“, включително и четвъртъкът, в английския език само този ден си има специално име – maundy. Всеки християнин знае историята на възкресението, но когато дойде ред до великия четвъртък, малко хора в англоговорящия свят знаят защо денят се нарича така, а самата дума maundy ги озадачава.
Първо, специално за онези, които не са запознати с историята, трябва да припомним основното събитие. Според Евангелието на Йоан, когато се е срещнал с учениците си непосредствено преди Тайната вечеря (в деня преди разпъването на кръста), Иисус е измил нозете им.
Той е направил това в знак на любов, уважение и за да ги учи на смирение – а и защото пътищата и пътеките в древния свят са били много прашни – и им казал: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго“. (Йоан 13:34)
Като имаме предвид действията на Иисус и неговия съвет, очевидно тези думи имат за цел да покажат великодушие и смирение. През вековете мнозина подражават директно на действията му като измиват краката на бедни хора, както пише Ейбрахам Флеминг в Holinshed’s Chronicles (1587 г.): „Във Велики четвъртък (Maundy Thursday) той изми нозете (maundy) на петдесет и девет бедняци“.
Отвъд смирението, до което неизменно води актът на измиване на краката, аспектът на благотворителност също е широко разпространен, както припомня Уилям Ховит във Visits to Remarkable Places (1840 г.) (Пътешествия до забележителни места): „На Велики четвъртък измихме и целунахме краката на петдесет бедняци; дадохме на всеки по дванадесет пенса, три лакътя доброкачествено платно за ризи, чифт обувки и буре с червена херинга“.
И докато религиозното обяснение на думата е съвсем логично, значението й и произходът й са по-смътни. От времето, когато е била употребена за пръв път в английския език около 1325 г., до днес, думата maundy се дефинира като церемония по измиването на нозете и жестове на благотворителност (свързвани почти винаги с четвъртъкът преди Великден).
А самата дума идва от старофренската дума mandé и произхожда от латинските преводи на евангелията, където в споменатата строфа изразът „A new commandment“ (нова заповед) е mandatum novum. Ние обаче не възприемаме думата в оригиналния латински смисъл, а я използваме със значението на действието, с което тя е асоциирана.
Възможно е това да не е правилното тълкувание на смисъла на думата, но особено за християните в това време на годината, действията говорят повече от думите.
Докато в българския език всички дни от Страстната седмица се наричат „велики“, включително и четвъртъкът, в английския език само този ден си има специално име – maundy. Всеки християнин знае историята на възкресението, но когато дойде ред до великия четвъртък, малко хора в англоговорящия свят знаят защо денят се нарича така, а самата дума maundy ги озадачава.
Първо, специално за онези, които не са запознати с историята, трябва да припомним основното събитие. Според Евангелието на Йоан, когато се е срещнал с учениците си непосредствено преди Тайната вечеря (в деня преди разпъването на кръста), Иисус е измил нозете им.
Той е направил това в знак на любов, уважение и за да ги учи на смирение – а и защото пътищата и пътеките в древния свят са били много прашни – и им казал: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго“. (Йоан 13:34)
Като имаме предвид действията на Иисус и неговия съвет, очевидно тези думи имат за цел да покажат великодушие и смирение. През вековете мнозина подражават директно на действията му като измиват краката на бедни хора, както пише Ейбрахам Флеминг в Holinshed’s Chronicles (1587 г.): „Във Велики четвъртък (Maundy Thursday) той изми нозете (maundy) на петдесет и девет бедняци“.
Отвъд смирението, до което неизменно води актът на измиване на краката, аспектът на благотворителност също е широко разпространен, както припомня Уилям Ховит във Visits to Remarkable Places (1840 г.) (Пътешествия до забележителни места): „На Велики четвъртък измихме и целунахме краката на петдесет бедняци; дадохме на всеки по дванадесет пенса, три лакътя доброкачествено платно за ризи, чифт обувки и буре с червена херинга“.
И докато религиозното обяснение на думата е съвсем логично, значението й и произходът й са по-смътни. От времето, когато е била употребена за пръв път в английския език около 1325 г., до днес, думата maundy се дефинира като церемония по измиването на нозете и жестове на благотворителност (свързвани почти винаги с четвъртъкът преди Великден).
А самата дума идва от старофренската дума mandé и произхожда от латинските преводи на евангелията, където в споменатата строфа изразът „A new commandment“ (нова заповед) е mandatum novum. Ние обаче не възприемаме думата в оригиналния латински смисъл, а я използваме със значението на действието, с което тя е асоциирана.
Възможно е това да не е правилното тълкувание на смисъла на думата, но особено за християните в това време на годината, действията говорят повече от думите.
Comments
comments powered by Disqus