Датата на този най-голям и тържествен православен празник се определя всяка година съобразно лунния календар. Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. В евангелските текстове често се споменава, че приживе Исус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни. И когато на третия ден след погребението Му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна.

Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Червените великденски яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък. С първото, боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка.

На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия: "великденски кравай", "богова пита", "кошара", "харман", "квасник", "яйченик", "плетеница" или "кукла". Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини.

Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с "Христос воскресе!" Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези.

През трите празнични дни се играят хора на мегдана, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, като пеят обредни песни.

Имен ден празнуват: Велик, Велика, Велико, Велин, Велислав, Величка, Величко, Велка, Велко, Вельо, Вили, Витан