Приетият от 42-то Народно събрание Изборен кодекс установява правила, на които може да се даде положителна оценка.

Като положителни стъпки могат да бъдат посочени обжалваемостта на актовете на комисиите, въвеждането на явното гласуване при вземане на решенията, създаването на видеоархив на заседанията и незабавното публикуване на пълните стенографски протоколи на интернет страницата.

Положително е предоставянето от държавата на средства за медийни пакети, макар и в недостатъчен размер, за заплащане на различните форми за отразяване на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги.

Въпреки положителните стъпки не е постигнато устойчиво решение, което да отразява напълно обществените очаквания.

С изменение и допълнение на Изборния кодекс през 2013 г. е предвидено при произвеждане на предстоящите избори през 2014 г. да бъде проведено експериментално електронно гласуване по интернет. В приетия от 42-то Народно събрание Изборен кодекс законодателят не предвижда такава възможност за които и да било бъдещи избори.

Не считам, че съществуват аргументи за отмяната на правната уредба за електронното гласуване. Съображенията, изтъквани от противниците на дистанционното електронно гласуване, че би могло да се застраши тайната на вота, в още по-голяма степен може да се отнесе и до машинното гласуване, което е въведено с настоящия Кодекс

Електронното дистанционно гласуване ще повиши избирателната активност, ще даде по-голяма възможност на българите зад граница да упражнят правото си на глас, ще улесни и хората с трайни увреждания по време на избори.

Отново се отлага решаването на проблема с избирателните списъци. Една от възможностите за преодоляване на този проблем е да бъде направена крачка към активна регистрация на избирателите.

Въпреки стъпките в правилната посока, поради значимостта на обществените отношения, които са предмет на правна уредба в Изборния кодекс, не могат да бъдат подминати недостатъци в конкретни текстове.

За да бъде прецизирана правната уредба, връщам за ново обсъждане в Народното събрание следните разпоредби на Изборния кодекс:

1. Член 46, ал. 4, ал. 7 и ал. 8, чл. 47, чл. 50, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3.

Приетият Изборен кодекс предвижда нов начин на формиране на състава на ЦИК. Промяната на правилата за конституиране на ЦИК се мотивира с превръщането й в независим и професионален държавен орган. Като позитив мнозинството в парламента изтъква въвеждането за пръв път на изисквания относно професионализма на кандидата. Липсва логика, при заявена воля за превръщане на ЦИК в професионален орган, изискването за вида образование да е препоръчително. Към този недостатък следва да се добави и липсата на изисквания кандидатите да притежават специализиран професионален опит.

Намерението на законодателя членовете на ЦИК да бъдат пълноценно ангажирани в изборния процес не е проведено докрай. Кодексът предвижда забрана те да са наети по трудово или служебно правоотношение, освен като преподаватели. Няма забрана членовете на ЦИК да упражняват която и да е свободна професия. По този начин те могат да бъдат неравнопоставени.

Препоръчителният характер за вида образование на членовете на ЦИК и липсата на изискване за професионален опит не гарантират, че ще се конституира професионален орган. Този законодателен подход поражда подозрение, че предприетите законодателни промени са мотивирани единствено от желанието да бъдат сменени членовете на ЦИК и да се отнемат конститутивни правомощия на държавния глава.

2. Относно правната уредба на гласуването с предпочитание (преференция) за кандидат за народен представител и общински съветник, включен в кандидатска листа – подреждането в кандидатската листа и валидността на предпочитанията:

С разпоредбите на чл. 278, ал. 5 и чл. 437, ал.5 на Изборния кодекс се предвижда в случая, когато избирателят не е отбелязал предпочитание (преференция) за кандидат в избраната от него кандидатска листа, да се зачита предпочитание (преференция) за кандидата, посочен на първо място в листата.

Установените правила за прилагане на преференцията в изборите за народни представители и общински съветници се различават от правилата при изборите за членове на Европейския парламент от Република България. При парламентарните и местните избори гласовете на всички, които не са упражнили преференция, се отчитат като предпочитание за водача на партийната листа. Това законодателно решение няма принципна основа и третира по различен начин волята на избирателя да персонифицира гласа си. Кодексът трябва да въвежда еднакъв подход и за мен е неприемлив различният начин, по който се урежда гласуването с предпочитание. Различието в правилата разколебава и обърква избирателите в тяхното намерение да гласуват за личности.

Намаляването на преференцията на 5% при изборите за членове на Европейския парламент от Република България е стъпка, която дава възможност на избирателите да пренареждат партийната листа. Пред обществеността не бяха представени мотиви за въвеждането на по-висок праг от 7% при изборите за народни представители и общински съветници. Не смятам, че има причина да се прави разлика в прага на преференцията при произвеждане на различни избори. Връщам уредбата, за да се обсъди намаляването на преференциалния праг за избори за народни представители и общински съветници от 7 на 5 на сто.

3. Член 268, ал. 4, изречение второ и ал. 5, изречение първо.

Кодексът въвежда машинно гласуване в изборните помещения. Така и не стана ясно защо при по-стара технология на машинно гласуване се приема, че може да се запази тайната на вота, а при съвременните технологии и електронно гласуване не може.

В чл. 268, ал. 4 е предвидено, че гласът на избирателя след потвърждаване на избора се записва и съхранява в електронна избирателна кутия, която не позволява разкриване на самоличността на избирателя и на начина на гласуване. Избирателят получава съобщение за приключване на гласуването, отпечатва се контролна разписка с отразения вот, която се пуска в специална кутия за машинното гласуване. Алинея 5 на същия член предвижда след пускане на разписката в кутията избирателят да връща магнитната карта, да полага подпис в избирателния списък, да получава обратно документите си и да напуска помещението.

Въвеждането на машинно гласуване е мотивирано от вносителите като преодоляване на субективизма при работата на секционните избирателни комисии, като предотвратяване контролирането на вота и като избягване на изборни фалшификации. Как ще бъде постигнато това, след като липсват норми, които напълно да гарантират тайната на вота на отделния избирател?

Въпреки подробната уредба на машинното гласуване, законодателят не предвижда каква информация съдържа контролната разписка по смисъла на ал. 4. Тази разписка съдържа ли информация за кого е гласувал избирателят или само факта, че той е упражнил избирателното си право? От текстовете не става ясно дали пускането на разписката от гласувалия ще се извършва пред секционната комисия. В зависимост от информацията в контролната разписка, законодателят е трябвало да предвиди и вида на специалната кутия за машинно гласуване (прозрачна или непрозрачна) и евентуалното поставяне на разписката в непрозрачен плик.

4. Параграф 22, т. 1, 2, 3 и 4 от Преходните и заключителни разпоредби, с който се изменят и допълват разпоредби на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Установяването на изискването за внасяне на подписката и в структуриран електронен вид ще създаде допълнителни трудности при реализация на формите на пряко участие на гражданите при осъществяване на държавната власт и местното самоуправление.


5. Точка 4.5.1. от Приложение № 1 към чл. 248

В Приложение № 1 към чл. 248 е посочено, че ЦИК извършва изчисленията по разпределение на мандатите във всички 32 многомандатни избирателни района.

При гласуване на второ четене в пленарна зала в чл. 249, ал.1 е предвидено, че произвеждане на избори за народни представители, територията на страната се разделя на 31 многомандатни избирателни района.

Видно е, че става дума за фактическа грешка, но това ще създаде трудности при тълкуването и прилагането на Кодекса.