Политика
Макрон попари надеждите на Западните Бакани за членство в ЕС
Макрон попари надеждите на Западните Бакани за членство в ЕС
Френският президент Еманюел Макрон изрази скептична бележка относно разширяването на Европейския съюз с включването на страните от Западните Балкани - на срещата на върха, насочена към укрепване на връзките между региона и ЕС.
Коментарите на Макрон бяха разочароващи, особено за Албания и Македония, които се надяват на зелена светлина за започване преговори за присъединяване към блока, след като получиха одобрение от Европейската комисия през април.
"Това, което сме виждали през последните 15 години, е път, който отслабва Европа всеки път, когато мислим за нейното разширяване. И не мисля, че правим услуга на страните кандидатки или на самите нас, имайки механизъм, който вече няма правила и продължава да се стреми към по-голямо разширяване ", заяви Макрон пред репортери на срещата на върха в българската столица София.
"Аз подкрепям закрепването на Балканите в Европа и придвижването към Европа. Но мисля, че трябва да погледнем към всяко ново разширяване с много предпазливост и строгост“, каза Макрон.
"Не подкрепям придвижването към разширяването, преди да разполагаме с цялата необходима сигурност и преди да направим реална реформа, която да позволи задълбочаване и по-добро функциониране на Европейския съюз".
Балканите се върнаха в дневния ред на ЕС, тъй като лидерите се разтревожиха от влиянието на други сили на южния му фланг, особено Русия.
Миграционната криза през 2015 г., по време на която стотици хиляди хора влязоха в ЕС по маршрута през Западните Балкани, също така предизвика сериозно напомняне за значението на региона за стабилността на блока.
Но членовете на ЕС са разделени по въпроса дали да заявят, че всичките шест страни от Западните Балкани на срещата на върха - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия - могат да се присъединят към блока. Те имат различни виждания и по отношение на възможната времева рамка за приемане на нови членове от региона.
Сърбия и Черна гора вече участват в преговорите за членство и Комисията допусна, че може да се присъединят към ЕС до 2025 г. - цел, разглеждана със значителен скептицизъм от някои длъжностни лица в Брюксел и правителствата на страни от ЕС.
През 90-те години на миналия век Западните Балкани бяха засегнати от война и гражданските вълнения и Брюксел заяви, че всички бъдещи членове на региона трябва да се борят срещу корупцията и организираната престъпност и да подобрят демократичните си стандарти, за да имат възможност да се присъединят към блока.
Макрон се очертава като един от най-предпазливите лидери на ЕС по въпроса дали да започне ново разширяване. Неговите забележки от днес звучат още по-строго, отколкото коментарите, които направи в Европейския парламент, когато изложи позицията си миналия месец.
"Аз подкрепям усилията на страните от Западните Балкани да имат засилен стратегически диалог и перспектива, да следваме реформите, които се предприемат и да ги насърчаваме - но без да сме небрежни или лицемерни", добави той.
Източник:БГНЕС
Коментарите на Макрон бяха разочароващи, особено за Албания и Македония, които се надяват на зелена светлина за започване преговори за присъединяване към блока, след като получиха одобрение от Европейската комисия през април.
"Това, което сме виждали през последните 15 години, е път, който отслабва Европа всеки път, когато мислим за нейното разширяване. И не мисля, че правим услуга на страните кандидатки или на самите нас, имайки механизъм, който вече няма правила и продължава да се стреми към по-голямо разширяване ", заяви Макрон пред репортери на срещата на върха в българската столица София.
"Аз подкрепям закрепването на Балканите в Европа и придвижването към Европа. Но мисля, че трябва да погледнем към всяко ново разширяване с много предпазливост и строгост“, каза Макрон.
"Не подкрепям придвижването към разширяването, преди да разполагаме с цялата необходима сигурност и преди да направим реална реформа, която да позволи задълбочаване и по-добро функциониране на Европейския съюз".
Балканите се върнаха в дневния ред на ЕС, тъй като лидерите се разтревожиха от влиянието на други сили на южния му фланг, особено Русия.
Миграционната криза през 2015 г., по време на която стотици хиляди хора влязоха в ЕС по маршрута през Западните Балкани, също така предизвика сериозно напомняне за значението на региона за стабилността на блока.
Но членовете на ЕС са разделени по въпроса дали да заявят, че всичките шест страни от Западните Балкани на срещата на върха - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия - могат да се присъединят към блока. Те имат различни виждания и по отношение на възможната времева рамка за приемане на нови членове от региона.
Сърбия и Черна гора вече участват в преговорите за членство и Комисията допусна, че може да се присъединят към ЕС до 2025 г. - цел, разглеждана със значителен скептицизъм от някои длъжностни лица в Брюксел и правителствата на страни от ЕС.
През 90-те години на миналия век Западните Балкани бяха засегнати от война и гражданските вълнения и Брюксел заяви, че всички бъдещи членове на региона трябва да се борят срещу корупцията и организираната престъпност и да подобрят демократичните си стандарти, за да имат възможност да се присъединят към блока.
Макрон се очертава като един от най-предпазливите лидери на ЕС по въпроса дали да започне ново разширяване. Неговите забележки от днес звучат още по-строго, отколкото коментарите, които направи в Европейския парламент, когато изложи позицията си миналия месец.
"Аз подкрепям усилията на страните от Западните Балкани да имат засилен стратегически диалог и перспектива, да следваме реформите, които се предприемат и да ги насърчаваме - но без да сме небрежни или лицемерни", добави той.
Източник:БГНЕС
Comments
comments powered by Disqus