Едно от най-изолираните места на планетата ни крие и някои от най-големите мистерии, чието разгадаване до ден днешен представлява предизвикателство, вълнуващо умовете на учени и авантюристи. Това късче земя е Великденският остров, който се намира в южната част на Тихия океан, на около 3600 км западно от крайбрежието на Чили.

Най-популярната негова загадка са прословутите моаи – причудливи каменни статуи с големи глави, „кацнали“ върху целия остров. Открити са почти 900 такива, с различни физиономии, размери и тегло – най-големите достигат удивителните 11 метра височина и тежат близо 80 тона, като някои от тях са били местени на повече от 16 км.

Още по-любопитно е, че в каменна кариера на острова са намерени още недовършени статуи, една от които е почти 20 метра. Не е ясно защо работата по тях е била така внезапно прекратена, както не е ясно и как точно тези гиганти са били местени и изправяни. Едно обаче е безспорно – изисквали са се много, много труд, умения и старание, за да се изработят и издигнат каменните статуи.

Смята се, че със статуите местните племена отдавали почит на предците, които бдят над тях. Те са били със статут на нещо средно между човек и бог, като с обърнатите си към морето гърбове бранели островитяните. Около 1600-та година обаче тази протекция, за съжаление, спряла да работи – на острова настанали тежки времена на битки и войни с многобройни жертви. Основната причина за тях бил гладът, настъпил в последствие на неразумното отношение на местните към природата. Дърветата постепенно започнали да изчезват заради ерозията на почвата, причинена отчасти и от огромните каменни статуи. Така местните племена вече не можели да строят много канута, съответно и да ловят риба, и да се придвижват. „Заклещени“ на своя остров, те се обърнали един срещу друг – в свирепа битка за оцеляване.

Финалното опустошаване на острова обаче идва след откриването му от европейците – холандският адмирал Якоб Рогевен е първият, който го посещава, на 5 април 1722 г. Тогава се пада Великден – оттам идва и името на острова. Сблъсъкът с нашествениците не минава безболезнено за местната цивилизация. Голяма част от островитяните се разболяват от пренесени вируси, непознати за тяхната имунна система. Финалният удар идва през 19 век, когато търговци на роби пристигат на острова и отвеждат една трета от населението му: близо 1500 човека. От тях оцеляват едва 15, които биват върнати след година. Очаква ги шокираща новина: епидемия от дребна шарка убива почти всички на острова и така от няколко хиляди души населението му става едва 115.

Днес за очевидно развитата цивилизация на Великденския остров ни напомнят загадъчните моаи. Те обаче не са единствената мистерия на това малко късче земя. Там се намира и така нареченият „Пъп на света“ – кръгъл камък, за който се вярва, че носи тайните на вселената и събира най-важните енергийни линии на Земята.

Мистериозна засега си остава и писмеността, открита на Великденския остров – единствената, създадена в тази част на света, и все още неразчетена. Не по-малко предизвикателство за любопитството са и пещерите на острова – те се простират под цялата му площ и в тях човек може да ходи с месеци. Те са причината и за мистерията около крепостните стени, от които са открити останки: защо е била построена и от кого са се отбранявали местните, след като пещерите предлагат перфектно укритие.

Не е ясно и изобщо как е заселен този остров, след като е толкова отдалечен от всякаква друга суша, защо някои от каменните статуи имат ясни негроидни черти, от какво са вдъхновени откритите изображения на животни, които никога не са живели на острова… Изобщо малкият Великденски остров продължава да пази своите големи тайни. Дали ще ги разкрием някога?!