През 2016 г. щатните бройки на чиновниците у нас бяха орязани с около 5000. През миналата година, обаче, те са скочили със 7017. Така в края на 2017 г. щатовете в държавните и общинските ведомства са нараснали до 139 665, въпреки обявените правителствени планове за оптимизация, ускоряване на електронното управление и намаляване на бюрокрацията.

Това показва публикуваният през миналата седмица доклад на Министерския съвет за състоянието на държавната администрация през 2017 г. Увеличение на щатовете през миналата година има както за централната администрация, така и в териториалните звена. Незаети обаче са останали 10 760 позиции, от които вакантни повече от 6 месеца са 6316.

Две нови структури са се появили през 2017 г. към общо 580 държавни ведомства - Министерството на българското председателство на Съвета на ЕС и Изпълнителната агенция "Оперативна програма Наука и образование".

Продължава практиката държавните ведомства да заобикалят задължителното изискване за провеждане на конкурс при назначаване на чиновници.

Само една трета от назначените през миналата година 10 654 служители са влезли в системата след конкурс. Най-често служители се преназначават на друга длъжност (25% от всички назначения), наемат се по заместване (7.5%) или на непълно работно време. През изминалата година повишение в работата са получили 1927 служители. Броят на висшистите е 76 744.

Средно с 2.5% са нараснали заплатите на служителите в централната администрация. Увеличението е основно резултат от вдигането на минималната работна заплата до 460 лв., се посочва в доклада. Текучеството в държавната администрация също е довело до по-високи месечни възнаграждения на новоназначените, както и повишението в длъжност. Не става ясно обаче как годишните оценки за работата на чиновниците са се отразили на техните заплати.

Таблиците за възнагражденията показват, че продължава да има сериозна разлика между заплащането за една и съща длъжност и един и същ ранг в различните държавни структури. Така например минималната заплата на главен секретар е 1200 лв., но максималната е скочила на 4000 лв., след като преди година е била 3600 лв.

Главните директори получават между 1275 лв. и 3375 лв. Директорите на дирекции взимат между 882 и 4320 лв., а главните експерти - между 529 и 2900 лв.

С ниски заплати - около 550 лв., са сравнително незначителен дял от заетите близо 140 000 в държавната администрация - малко над 7200 души.

Докладът обръща внимание и на многобройните неработещи консултативни съвети. В края на 2017 г. те са 70, като най-новият е съветът по контрол и одит в публичния сектор.

Тези структури са постоянно действащи органи на правителството, които трябва да осигуряват координация и сътрудничество между изпълнителната власт и другите държавни органи, общините и неправителствените организации при определянето и провеждането на държавната политика в редица области по важни за обществото въпроси.

Само 7 от тях обаче са провели повече от 3 заседания през годината. Най-активен е бил Съветът по европейските въпроси - с 30 заседания.

Националният съвет за тристранно сътрудничество е провел 10 заседания, Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС - 7 редовни заседания.

Освен това повечето от консултативните съвети не публикуват на специално създадения Портал за консултативните съвети (http://saveti.government.bg) информация за дейността си.

Липсата на актуална информация за дейността им поставя и въпроса доколко те, в ролята им на постоянно действащи органи на правителството, изпълняват функциите, за които са създадени, се посочва в доклада.

Препоръчва се задълбочен преглед на дейността на консултативните съвети, като се представят препоръки за подобряване на функциите и ефективността им, както и предложения за закриване на тези, които са изчерпали своите функции.