На 10 ноември 1989 година Централният комитет на Българската комунистическа партия освободи от длъжност генералния секретар Тодор Живков. С това фактически се сложи край на неговото 35-годишно управление на държавата.

В България започна преход от тоталитаризъм към демокрация. "Тихите революции" една след друга в страните от Източна Европа доведоха до рухването на Съветския блок. А след разпадането на Съветския съюз - до края на Студената война.

София от комунизма изглежда странно днес на черно-белите снимки. На кадрите от първия неформален митинг на 3 ноември 1989 г., седмица преди свалянето на Тодор Живков, се виждат хора, скромно и сиво облечени. Същото е и на първия митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. пред храма „Св. Александър Невски”.

Американският писател Бил Брайсън, станал известен с книгите си пътеписи, е бил в София два пъти – през 1973 и през 1990 г. В "Един американец в Европа" той описва какво вижда месеци след падането на комунизма – мрачен град с тъмни улици, тъмни и празни витрини на магазини, липса на реклами.

За първия голям митинг на 18 ноември 1989 г. някои западни издания язвително отбелязват, че на опозицията в България ѝ е трябвало цяла седмица след падането на Живков, за да го организира. На площада пред храма “Св. Александър Невски” на 18 ноември 1989 г. се събират към 100 000 души.

Първите лица на промяната бяха предимно интелектуалци – писатели, философи, учени, които оформящата се политическа класа изхвърли бързо като чуждо тяло. На снимките се вижда как всеки чете предварително написано слово. Тогава почти нямаше оратор, който да говори директно пред множеството.

Само месец-два по-късно хората, които говоеха на митинга, започнаха да се делят. Дотогава обединени срещу режима, те застанаха в различни партии и движения. Това е първият шок от демократичните промени. Седмици по-късно на втория митинг се появяви лозунгът “БКП в Сибир”, хора късаха партийните си книжки и ораторите призоваваха за съд и затвор.

Нагласите у хората след падането на Живков бяха консервативни. Започна острото противопоставяне между сини и червени. Призивите за лустрация и забрана на комунистическата партия отидоха в небитието. По-либерално настроените в СДС, които се опитваха да създадат такава партия, отпаднаха. Срещу бившата компартия се оформи по-радикален антикомунизъм.

Противопоставянето и създалият се партиен модел направи прехода към демокрация тежък и бавен, с много недомислия във време, когато държавата бе докарана до фактически фалит.

Започна демокрация по " български"- с престъпна приватизация, нови "червени" милионери и мутри, които в последствие също станаха милионери, политици, които дойдоха с костюми с протрити ревери и скоро също станаха милионери, с чалга на всички нива и избори "до дупка", с подменен народен вот. Овладяна държава от престъпния мутро-партиен елит с овладяна съдебна система и медии, която само на думи е европейска, но ползва европейските фондове и пари за облаготетелстване на партийни функционери и "наши" момчета. Иначе казано "дълбоката" държава, от чието тинесто дъно няма излизане, а само затъване по-надолу и по-надолу.

Днес, 35 години по-късно, всички са разочаровани и не виждат бъдеще. Всъщност, младите са оптимисти- спасяват се като бягат от тази прокълната територия.

И отново слушаме "Свободна Европа", за да разберем истините за случващото се у нас, иронично, нали?!

И чакаме месия, лидер, трибун, който да милее за България и да събуди в душите ни тази "вярна любов народна"!