БДЖ е на път да загуби своята знакова централа в центъра на София – на ул. „Иван Вазов”. Днес е последният ден за подаване на оферти за имота.

Въпреки обещанията на държавата, че ще спаси знаковата сграда, процедурата по продажбата ѝ от ЧСИ не е прекратена. Освен това над 2700 вагона също са обявени за разпродажба заради дългове.

За мен на 90% сградата е загубена, каза в предаването „Тази сутрин” на bTV Петър Бунев от железничарския синдикат. Има големи апетити към нея, допълни той.

Сградата се намира на ъгъла на софийските улици „Иван Вазов” и „Раковски”, неизменно създава усещане за стил, аристократизъм и архитектурен вкус. Това здание, което днес е административната сграда на БДЖ, в началото на ХХ век е собственост на една от най-значителните банки на България – Българската земеделска банка.

Българска земеделска банка (БЗБ) е третата държавна банка в България след Българска народна банка и Пощенска спестовна каса. Тя е основана през 1904 г. със специален закон и функционира до 1934 г., когато е обединена с Българска централна кооперативна банка (БЦКБ) в Българска земеделска и кооперативна банка.

Централата на Българска земеделска банка, разположена на улица „Иван Вазов“ №3, днес е паметник на културата с национално значение, като в нея се намират централата на Български държавни железници и Държавна лаборатория „Българска роза“.

Тази най-голяма и внушителна постройка за времето си, струваща 1 472 143 тогавашни лева, е построена през 1900 г. по проект на арх. Янаки Ставрев, строителен предприемач.

Художественият и архитектурен стил на сградата включва елементи на барок и неокласицизъм. Главният вход на БЗБ е бил откъм ул. „Раковски”. На втория етаж се помещават кабинетите и заседателната зала, богато украсена с красиви стенописи, изобразяващи моменти от земеделския живот. Откъм входовете към ул. „Иван Вазов” са били канцелариите на служителите на банката и помещението, където се изпълняват касовите операции. Още през 1934 г. зданието е харесано от Кимон Георгиев за Министерски съвет на Царство България, тук именно той се е помещавал до 1944 г.

Красивото архитектурно творение пострадва сериозно от бомбардировките над София. В съседство на тази сграда се е намирала и Народната библиотека, разрушена от съюзническата авиация. Покривът на постройката по онова време е бил куполообразен, в стил сецесион, с красива желязна решетка. А балконите са били украсени с парапети-плетеници от железни нишки.

Първият етаж представлява значителна по обем аркада с мощна рустика или релефна каменна облицовка. На втория етаж аркадата е в йонийски стил, а на третия изпъкват пиластрите, пак в същия стил. Но според специалистите тези балкони, фасадата и монументалната скулптура, която не оцеляла до наши дни, са барокова смесица, нарушаваща изчистената форма на ренесансовата архитектура. Вътре в сградата се извива парадното стълбище с красив парапет от ковано желязо, започващ с два бронзови пегаса. А подовите теракотени настилки, за съжаление недотам добре запазени, също допринасят за всеобщото усещане за изящество и разкош.

Цялата фасада на елегантното здание е обновена преди няколко години по проекта „Красива България”, финансиран от Европейския съюз, с изпълнител Столичната община. Чарът на сградата е подсилен от керемидения цвят, отреден за една от най-забележителните постройки в София – Народният театър. С право можем да причислим красивата къща към шедьоврите на архитектурата и градоустройството в столицата.