Биолози за пръв път дешифрираха генома на най-стария океански хищник - бялата акула. Те откриха, че той до голяма степен е сходен с генетичния код на човека, става ясно от статия, публикувана в списание „BMC Genomics".

Бялата акула е една от най-големите и древни хищни риби. Тя представлява голям интерес за учените, особено сега, когато този вид се намира на ръба на изчезването. Белите акули дълго време са оставали за учените "генетична загадка".

Майкъл Станхоуп от Корнелския университет в САЩ и неговите колеги за пръв път са дешифрирали генетичен код на океанският хищник.

Те изследвали образци от сърцето на бяла акула, заловена от бракониер и предадена от американски природозащитници на учените за провеждането на проекта им. Станхоуп и неговият екип сравнили генетичния набор на акулата с този на рибки от вида Данио и с този на човека.

Станало ясно, че сходството с малките рибки е много по-малко, отколкото с човека. Данио са един от най-често използваните при проучвания моделни екземпляри, тъй като са най-добре изучените до момента представители на морските обитатели.

В същото време, при сравнението с човешки геном, станало ясно, че протеините, отговарящи за метаболизма при акулата са много подобни на човешките, изпълняващи аналогична функция.

Авторите на изследването предполагат, че възможно обяснение е фактът, че белите акули са отчасти топлокръвни, следователно обмяната на веществата при тях е по-активна, отколкото при студенокръвните риби.
В бъдеще учените планират да проверят своята хипотеза, сравнявайки гените на бялата акула с тези на други топлокръвни хищници.

Черната статистика показва, че годишно има около 80 души, които са нападнати от акули. Повечето от тези инциденти нямат фатален край. Може би точно затова хората не се плащат и продължават да посещават тропическите плажове, които гъмжат от водните хищници.