Едно от най-опасните природни бедствия в България и света са лавините. Високите температури, приливът на туристи и скиори в курортите, както и падналият обилен сняг отново поставят въпроса за опасността от това природно бедствие.

Лавината е внезапно, бързо свличане на снежна маса надолу по планински склон. Причина за появата ѝ могат да бъдат както природни условия, така и човешка дейност. Обикновено се формират в планински терени и смесват въздуха и водата с падащия сняг. Мощните лавини притежават способността да завлекат със себе си лед, отломки от скали, дървета и други материали по склона.

Най-голяма е вероятността за образуване на лавини при склонове от порядъка на 35 до 45 градуса. Това, което може да засили вероятността от лавини са земетресения или силни ветрове. Скоростта на лавините варира от 10 м/с до 70 м/с (в редки случаи до 125 м/с) и зависи от различни фактори, но най-вече от плътността на снега. Размерът на лавината, нейната маса и разрушителен потенциал се оценяват по логаритмична скала, обикновено в 5 категории, с точното определение на категориите, в зависимост от системата на наблюдение или прогнозата.

Българският игрален филм „Лавина“ (1982) описва едно такова явление.

Снежните дъски са най-унищожителните лавини в България.

Лавина от този тип е най-мащабната регистрирана в България - около 300 хил. тона през 1984 г. в долината на Влахина река. Размерът и е бил 600 х 185 м, а средната дълбочина - 180 см. При навлизането в долината тази лавина е имала височина на фронта 25 м.

При лавините тип „снежни дъски" особеното е, че се откъртват по линия, почти перпендикулярна на планинския склон. Те се състоят от свързан сняг, който може да е мек (мека снежна дъска) и много твърд и плътен (твърда суха снежна дъска).

Характерно за снежните дъски е, че се намират под постоянно напрежение. Свързаността на снега в тях е близко до критичната. Затова, когато върху тях се упражни допълнителен натиск (спусък), те се пропукват и потеглят с голяма скорост. Скоростта на разпространение на пукнатината може да достигне до 100 m/sec.

Причината за образуването им е наличието на умерено силни ветрове (V~10-15m/sec).

„Снежните дъски" се отличават и с много висока плътност - 90-450 кг/м3. Поради това „снежните дъски" имат много голяма маса и съответно разрушителна сила.

Често снежните дъски се наричат и "скиорските лавини". Причината за това, е че най-често нещастните случаи са свързани именно с тях. Снежната дъска може да изглежда измамно стабилна. Факта, че отдавна не е валяло и снегът е "твърд" кара много хора да вярват, че не съществува лавинна опасност. При наличие на умерени ветрове обаче, на много места по откритите склонове се образуват нестабилни снежни дъски. Когато се натоварят те се пропукват и понасят човека със себе си. Поради голямата маса и твърдост на блоковете, дори и най-малката лавина може да бъде фатална.

В почти всички пирински циркуси, във високите части по долините на реките Бъндерица, Демяница, Бела река, Влахинска, Безбожка, в Баюви дупки, Разложки и Бански Суходол и др., през зимата съществува опасност от падане на лавини през месеците декември-март.

Планинските спасителни служби предупреждават скиорите да бъдат особено внимателни след навалелите скоро снегове.