Приключиха археологическите разкопки на западната крепостна стена на замъка на Русокастро. Напълно са проучени още 48 м от монументалното фортификационно съоръжение, което е най-мащабното от разкритата досега укрепителна система на средновековния град, и така общата му дължина достига 68 м.

Ширината на стената варира от 2.80 м при входа на крепостта до 4.2 м в най-северен край, където опира в естествен скален връх. Подобна ширина на средновековна крепостна стена е известна само от царските цитадели Царевец и Трапезица в средновековната българска столица Търново. Този факт още се осмисля от бургаските археолози, които ръководят проучванията на крепостта Русокастро.

Крепостната стена е трасирана по скалния венец на вулканичния хълм, като в някои случаи скалните процепи са запълнени с камъни, хоросан и пръст. Именно по тази подложка в най-стръмните участъци е стъпвала основата на укрепителното съоръжение. Оттук е преминавала и ранновизантийската крепостна стена от VI в. От разкопките става ясно, че през първата половина на XIII в., при управлението на цар Иван Асен II, тази ранна стена е демонтирана почти до основа, отвътре е добавено уширение с дебелина до 2.5 м и вече като една цяла стена съоръжението е издигнато във височина. Археолозите предполагат, че тя се е извисявала най-малко 12 м при тази ширина на основата.



При външното лице на крепостната стена е открита и неизвестна до този момент бойна плътна кула с правоъгълен план. Тя е широка 4.8 и дълга 5.4 м.

По време на проучването на крепостната стена е открита и златна монета на император Андроник III Палеолог.

Проучванията на крепостта Русокастро се ръководят от Регионален исторически музей-Бургас и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата.