5 компании добиват злато в България, други четири имат концесии от правителството и тепърва ще започват разработки на находищата. Концесиите са за метални полезни изкопаеми – златосъдържащи руди, макар че от тях се произвежда най-вече мед, но още сребро и други редки и скъпи метали. За последните три години – от 2015 до 2017 г., у нас са добивани над 11 т злато, като за миналата година то е 12,5 . Среброто през същите тези години е съответно 31,8, 29,3 и 25,2 тона. Най-много е медта – за трите години числата са съответно 112 344, 110 638 и 109 983 тона.

Пет са находищата, от които вече се вади злато, в шестото – “Хан Крум”, преди месец беше направен първият взрив и започна ваденето на рудата. Находище “Челопеч” се разработва от канадската “Дънди Прешъс Металс Челопеч”, пише „24 часа“. Рудите са златно-медно-пиритни. В едно парче руда обикновено има около 50 елемента, в Челопеч са 75-78

От скалите се извличат мед, злато, сребро. Находището е от средно богатите – от тон руда се извличат 3-3,5 грама злато, среброто е 7-8 грама, съдържанието на мед е 0,95-1%. От най-богатите рудници в света добивът е между 8 и 10 грама злато на тон руда. Медно-порфирни златосъдържащи руди са тези в находище “Елаците”, концесионер там е “Елеците – Мед”. Добитата и натрошена руда се транспортира от открития рудник в землищата на Етрополе и Челопеч, до обогатителния комплекс в с. Мирково по 6,5 километрова гумено-транспортна лента, разположена в тунел, преминаващ под билото на Стара планина.

“Горубсо-Кърджали” разработва находището “Чала”, община Минерални бани, област Хасково. Рудите са златосъдържащи, преработват се в собствена обогатителна фабрика в Кърджали. Основни продукти са златоносен концентрат, а от 2012 г. и сплав “Доре”, продават се на КЦМ АД, Пловдив. Находище “Асарел” е с предимно медни руди, концесионер е “Асарел-Медет”. В “Асарел Запад”, отново с концесионер “Асарел Медет”, се добиват медно-златни руди.

През август 2015 г. правителството даде концесия за добив на златно-сребърни руди в находище “Милин камък” (в землището на Брезник) на “Трейс Рисорсиз”. Компанията е дъщерна на “Асарел – Медет”. Там добивът все още не е започнал. След протести и референдум в Трън “Евромакс Сървисиз”, която също бе от групата на “Асарел – Медет”, се отказа от 100 млн. лв. инвестиция в златодобив в района на бившата мина “Злата” Концесия за добив на златно-сребърни руди в находище “Седефче” получи “Горубсо -Кърджали” АД. И там добивът не е започнал. Преди седмици кабинетът даде концесия за едно от перспективните откъм златодобив находища – “Прохорово”, до Нова Загора. За концесионер за 35 г. бе избрана фирмата “Прохорово майнинг”, в която акционери са бизнесмените Христо Ковачки и Атанас Тилев.

Основно ще се добиват медни руди, но ще има съпътстващ добив и на злато. Очаква се за срока на концесията плащанията към държавата да са за 54,8 млн. долара без ДДС, съобщиха от правителствената пресслужба. По закон те постъпват в държавния бюджет и в бюджетите на общините – в случая Тунджа и Нова Загора. В одобрената преди 2 г. ОВОС е записано, че се предвижда разработването по открит способ на два рудника, строителство на обогатителна фабрика и на депа за технологични отпадъци.

Общата площ на находището е 462,7 хектара, като 412,8 са в землището на село Прохорово, 4,1 ха – при с. Златари, и 45,9 ха – при с. Межда. От 2014 до 2017 г. концесионерите на медно-златните и сребърни находища са платили на държавата концесионно възнаграждение от 104,89 млн. лв. за всички метали. За 2014 г. сумата е малко над 26 млн. лв., за 2015 г. е 25,86 млн., за 2016 г. – 25,25 млн. лв., а за 2017 г. – 27,76 млн. лв.