Д-р Аугусто Кури е бразилски психиатър, психотерапевт и писател.

Прави изследвания върху качеството на живот и изграждането на интелекта, като изхожда от природата и динамиката на емоциите и мислите.

Най-голямото предизвикателство в живота е да управляваш не цялата Земя, а собственото си аз.

Да действаш извън плановете си означава да вършиш неочаквани неща, да прекъснеш рутината, да пречупиш еднообразието. Да наситиш житейската си история с приключения. Да бъдеш пътешественик по маршрутите на собственото си аз. Да отделяш време за това, което ти носи емоционална, а не финансова печалба.

Непланираните неща внасят свежест в живота. Ако пренебрегнеш този психологически закон, ще се затвориш в емоционален „приют“. За жалост, много хора живеят така.

Който не действа извън плановете си, трудно може да оцени изкуството на диалога. Защо? Защото диалогът е магия, той прекосява различни светове, подкопава фалшивата ни сигурност, руши сдържаността и ни кара да плачем, да се смеем, да забелязваме дефектите си. Но диалогът постепенно отмира.

Деца и родители делят общ дом, но нямат обща житейска история. Влюбените не винаги споделят еднакви мечти. Младежите рядко разтварят сърцата си и говорят за себе си. Те са изпразнени от съдържание. Говорят само за секс, спорт и телевизия. Никога преди човек не се е крил толкова навътре в себе си.

Когато ни изоставят, самотата е преодолима; когато се самоизоставим, самотата е почти неизлечима. Да управляваш мислите си означава да умееш да пишеш собствената си житейска история. Да влияеш на мислите, които подкопават интелекта и психичното здраве. Да бъдеш свободен да мислиш, а не да робуваш на мислите.

Да бъдеш господар на самия себе си. Да не бъдеш вече пасивен наблюдател на негативни идеи. Да станеш от креслото, да излезеш на сцената на мислите и да си кажеш: „Аз режисирам сценария на живота си.“ Ти господар ли си или слуга на мислите си? Рядко срещаме хора, които умеят да управляват мислите си. Върху този закон се гради щастливият живот.

Предварителното мислене е другата голяма пречка за щастливия живот. Принадлежим към вид, който се самоизмъчва. Погребваме тялото преди смъртта. Всекидневно страдаме за неща, които още не са се случили. Повече от 90% от чудовищата, които сами измисляме, никога не стават реалност.

Всички искат да усетят уханието на цветята, но малцина цапат ръцете си, за да ги засадят.

Всеки човек, цар или сиромах, интелектуалец или неграмотен, преминава през трудни моменти. Толкова сме „изобретателни“, че ако нямаме проблеми, сами си ги създаваме. Достатъчно е да почувстваш, че се нуждаеш от някого, и ще се натъжиш. Достатъчно е да обичаш и да имаш приятели, и ще се появят неразбирателствата. Това не свидетелства срещу живота, а го превръща в поема. За много хора болката е проблем, но за мъдрите е училище.

Трябва да сме наясно, че има неизбежни загуби и разочарования. Между другото, най-големите разочарования претърпяваме от хората, които обичаме най-много. Затова, ако искаш идеално семейство, приятели, които да не те разочароват и изключително симпатични колеги, най-добре ще е да се преселиш на Луната. Ако поради разочарование от себе си и от останалите хора, се изолираш от обществото, самотата ти ще бъде непреодолима. Винаги помни, че силните са толерантни, а слабите – педантични. Силните проявяват разбиране към околните, слабите ги критикуват.

В дъното на човешката душа има черна дупка, житейска празнота, която нарушава спокойствието ни пред болките на живота и пред смъртта. Краят на съществуването е най-потискащият феномен в живота на човека. Всички народи са развили различни видове духовен интелект, за да го разберат и преодолеят. Айнщайн е казал: „Искам да опозная Божиите мисли, останалото е подробност.“ Той си е поставил по-висша цел от революцията в науката. Най-умният човек на XX век е искал да вникне в Божествения разум. Той е търсил смисъла на живота. Ти накъде си тръгнал?

Ти може дa имаш недостатъци, да живееш припряно и да се ядосваш понякога, но не забравяй, че животът ти е най-голямото начинание на този свят. Само ти можеш да му попречиш да се провали. Има много хора, които се нуждаят от теб, възхищават ти се и те подкрепят.

Бих искал винаги да помниш, че да бъдеш щастлив не означава над теб да има безоблачно небе, пътища без препятствия, работа без умора, връзки без разочарования. Да бъдеш щастлив означава да намериш сила в прошката, надежда в битките, сигурност в страха, любов в разделите.

Да бъдеш щастлив не значи просто да цениш усмивката, а да въздействаш върху тъгата. Не само да празнуваш успеха, а да се учиш от провалите. Не само да изпитваш удоволствие от аплодисментите, а да намериш радост в неизвестността.

Да бъдеш щастлив означава да признаеш, че си струва да живееш, въпреки всички предизвикателства, неразбирателства и кризисни периоди. Да бъдеш щастлив не е случайност на съдбата, а завоевание на този, който може да пътешества дълбоко в душата си.

Да бъдеш щастлив означава да не бъдеш жертва на проблемите си, а да се превърнеш в автор на житейската си история. Да пребродиш пустините извън теб, но да си способен да откриеш оазиса, скрит в душата ти. Всяка сутрин да благодариш на Бога за чудото на живота.

Да бъдеш щастлив означава да не се страхуваш от собствените си чувства. Да можеш да говориш сам със себе си. Да имаш смелост, за да чуеш „Не“. Да имаш сили да понесеш критиката, дори тя да е несправедлива. Да целуваш децата си, да се радваш на родителите си и да изживяваш приятни моменти с приятелите си, дори когато те нараняват.

Да бъдеш щастлив означава да покажеш веселото, свободно и непринудено дете, което живее във всеки от нас. Да си достатъчно зрял, за да кажеш: „Сгреших“.

Да притежаваш дързостта, за да кажеш: „Прости ми“. Да имаш чувствителността да изразиш: „Имам нужда от теб“.

Да можеш да кажеш: „Обичам те“.

Из „Десет закона на щастието“ над- р Аугусто Кури