Горещ въпрос
Помните ли защо Тутракан е толкова важен за нашата история?
Помните ли защо Тутракан е толкова важен за нашата история?
През Междусъюзническата война 1913 година Румъния напада България и Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния.
В продължение на 2 години, по проект на френски и белгийски специалисти, се изгражда Тутраканската крепост – предмостие на р. Дунав с 15 форта, 2 отбранителни линии, землени укрепления, вълчи ями, отбранявана от 39 хиляден гарнизон със 150 оръдия и десетки картечни гнезда.
По време на Първата световна война през 1916 г. България отвоюва своите територи в Тутраканската битка. В сражението умират 8000 войници, от които 1764 български. В мемориала са положени костите на български, румънски и други войници, изградена е и църква.
На 5 и 6 септември 1916 година считаната за непревземаема крепост е овладяна само за 33 часа след мощна артилерийска подготовка и още по-мощна стремителна атака на Преславския, Варненския, Първи и Шести пехотни Софийски и Търновски полкове.
В сраженията и във водите на Дунава загиват близо 8 хиляди души – румънци, българи, немци и турци. Непосредствено след битката е изграден Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.“, костница на близо 8 хиляди воини от различни националности, а през 1922 година се изгражда паметник – обелиск, запазен и до днес, на който на български, румънски, немски и турски език са изписани думите „Чест и слава на тия, които са знаели да мрат геройски за тяхното отечество.“
Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.“ е най–голямото военно гробище от войните за национално обединение на територията на страната.
Историческият музей в Тутракан полага изключителни грижи за съхранението и популяризирането на тази национална светиня. Подета е инициатива за изграждане на „Алея на славата“, до този момент са изписани 1600 имена на героите, оставили костите си на добруджанска земя.
Всяка година в първата неделя на месец септември на Мемориалния комплекс се провеждат възпоменателни тържества, панихида, с които се почита паметта на воините, загинали в тази епична битка.
През 2002 г. от Националния исторически музей в София са получени 2 броя оръдия тип гаубица „Круп“, които са експонирани върху бетонни постаменти и участват като композиционен елемент в парковата зона, непосредствено пред същия мемориал.
В продължение на 2 години, по проект на френски и белгийски специалисти, се изгражда Тутраканската крепост – предмостие на р. Дунав с 15 форта, 2 отбранителни линии, землени укрепления, вълчи ями, отбранявана от 39 хиляден гарнизон със 150 оръдия и десетки картечни гнезда.
По време на Първата световна война през 1916 г. България отвоюва своите територи в Тутраканската битка. В сражението умират 8000 войници, от които 1764 български. В мемориала са положени костите на български, румънски и други войници, изградена е и църква.
На 5 и 6 септември 1916 година считаната за непревземаема крепост е овладяна само за 33 часа след мощна артилерийска подготовка и още по-мощна стремителна атака на Преславския, Варненския, Първи и Шести пехотни Софийски и Търновски полкове.
В сраженията и във водите на Дунава загиват близо 8 хиляди души – румънци, българи, немци и турци. Непосредствено след битката е изграден Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.“, костница на близо 8 хиляди воини от различни националности, а през 1922 година се изгражда паметник – обелиск, запазен и до днес, на който на български, румънски, немски и турски език са изписани думите „Чест и слава на тия, които са знаели да мрат геройски за тяхното отечество.“
Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.“ е най–голямото военно гробище от войните за национално обединение на територията на страната.
Историческият музей в Тутракан полага изключителни грижи за съхранението и популяризирането на тази национална светиня. Подета е инициатива за изграждане на „Алея на славата“, до този момент са изписани 1600 имена на героите, оставили костите си на добруджанска земя.
Всяка година в първата неделя на месец септември на Мемориалния комплекс се провеждат възпоменателни тържества, панихида, с които се почита паметта на воините, загинали в тази епична битка.
През 2002 г. от Националния исторически музей в София са получени 2 броя оръдия тип гаубица „Круп“, които са експонирани върху бетонни постаменти и участват като композиционен елемент в парковата зона, непосредствено пред същия мемориал.
Comments
comments powered by Disqus