Политика
20 години правителствени провали ощетиха България с милиарди
20 години правителствени провали ощетиха България с милиарди
Почти половината от общо 966 одитни доклади на Сметната палата, публикувани в периода между 1998 и 2017 г., показват, че дейностите на правителството са били "провал", показва анализ и оценка на публичната информация на Института за пазарна икономика (ИПИ). Размерът на похарчените средства по тези начинания възлиза на 77,6 млрд. лв., пише money.bg.
В "сивата зона", при която резултатът от дейностите на политиците не може да бъде класифицирана като успешна или неуспешна, са още 311 доклада, а общите разходи на властите за проектите в тези доклади са 36,9 млрд. лв. Експертите от ИПИ са открили едва 242 успеха на стойност 34,4 млрд. лв. Съотношението на разходите между успешните и неуспешните случаи е повече от шест пъти - 81% от публичните средства са били разходвани за провалени проекти, а едва 13% от тях - за успешни.
"Прегледаните 966 одитни доклада и големият брой на "провалите" показват нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците. В близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя огромен ресурс. В този смисъл колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнеса, посочват в коментара си от ИПИ.
Тенденцията се запазва и в шестото поредно издание на доклада на ИПИ. В него се добавят 65 нови одита от Сметната палата, обхващащи основно периода между 2014 и 2017 г. и в случая отново около половината са класифицирани като "неуспех" (29 броя) за общата сума от 12,4 млрд. лв. Успешните проекти са 17 (2 млрд. лв.), а некатегоризираните - 19 (1 млрд. лв.). Все пак от ИПИ посочват, че делът на успешните проекти е нараснал леко - с 4 процентни пункта до 29%.
"Въпреки сериозния дял на провалените програми като публичен разходи, следва да се има предвид, че новодобавените доклади са все по-малко на брой (в настоящото изследване те представляват 1/13 от всички разгледани в предходните издания на анализа), така че не може да се направи генерално заключение, че проблемите са се задълбочили. По-скоро е притеснително, че липсва каквото и да било подобрение", пишат от института.
Всъщност разгледани по години, през 2017 г., която е последната, за която са публикувани данни, дяловете както на успешните проекти, така и на неуспешните случаи спадат. При първите понижението е от 12,4 процентни пункта до 42,9%, а при вторите - от 3 процентни пункта до 7%.
Историческият пик на успешните проекти е постигнат през 2008 г., когато техният дял е 44% от всички доклади на сметната палата за годината. По време на политически кампании за парламентарни избори се наблюдава покачване на неуспешните проекти на правителството, но същевременно при техния дял не се забелязва тенденция на понижение през последните години.
По време на честата смяна на управляващите в периода 2014-17 г. някои от по-мащабните проекти не са приключвали при едни и същи ръководни екипи, което е увеличило неефективността на държавните структури заради размиването на ролите в тях, коментират анализаторите. Често чиновниците нямат достатъчен административен капацитет, заинтересованост към проектите или са извършвали злоупотреби.
В "сивата зона", при която резултатът от дейностите на политиците не може да бъде класифицирана като успешна или неуспешна, са още 311 доклада, а общите разходи на властите за проектите в тези доклади са 36,9 млрд. лв. Експертите от ИПИ са открили едва 242 успеха на стойност 34,4 млрд. лв. Съотношението на разходите между успешните и неуспешните случаи е повече от шест пъти - 81% от публичните средства са били разходвани за провалени проекти, а едва 13% от тях - за успешни.
"Прегледаните 966 одитни доклада и големият брой на "провалите" показват нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците. В близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя огромен ресурс. В този смисъл колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнеса, посочват в коментара си от ИПИ.
Тенденцията се запазва и в шестото поредно издание на доклада на ИПИ. В него се добавят 65 нови одита от Сметната палата, обхващащи основно периода между 2014 и 2017 г. и в случая отново около половината са класифицирани като "неуспех" (29 броя) за общата сума от 12,4 млрд. лв. Успешните проекти са 17 (2 млрд. лв.), а некатегоризираните - 19 (1 млрд. лв.). Все пак от ИПИ посочват, че делът на успешните проекти е нараснал леко - с 4 процентни пункта до 29%.
"Въпреки сериозния дял на провалените програми като публичен разходи, следва да се има предвид, че новодобавените доклади са все по-малко на брой (в настоящото изследване те представляват 1/13 от всички разгледани в предходните издания на анализа), така че не може да се направи генерално заключение, че проблемите са се задълбочили. По-скоро е притеснително, че липсва каквото и да било подобрение", пишат от института.
Всъщност разгледани по години, през 2017 г., която е последната, за която са публикувани данни, дяловете както на успешните проекти, така и на неуспешните случаи спадат. При първите понижението е от 12,4 процентни пункта до 42,9%, а при вторите - от 3 процентни пункта до 7%.
Историческият пик на успешните проекти е постигнат през 2008 г., когато техният дял е 44% от всички доклади на сметната палата за годината. По време на политически кампании за парламентарни избори се наблюдава покачване на неуспешните проекти на правителството, но същевременно при техния дял не се забелязва тенденция на понижение през последните години.
По време на честата смяна на управляващите в периода 2014-17 г. някои от по-мащабните проекти не са приключвали при едни и същи ръководни екипи, което е увеличило неефективността на държавните структури заради размиването на ролите в тях, коментират анализаторите. Често чиновниците нямат достатъчен административен капацитет, заинтересованост към проектите или са извършвали злоупотреби.
Comments
comments powered by Disqus