Айзък Азимов е сред най-популярните американски писатели на фантастични и научно-популярни творби и биохимик от руско-еврейски произход. Роден е между 4 октомври 1919 и 2 януари 1920 година (точната дата не е известна, но за бюрократични цели се приема датата 2 януари 1920 г.) в село Петровичи (Смоленска област, РСФСР), населено предимно с евреи, в семейството на Анна Рахил Бертрам-Азимов и Йехуд Азимов, еврейски мелничар. Семейството емигрира в Съединените щати, когато той е на 3 години.

Тъй като родителите му говорят с него само на идиш и английски език, той никога не научава руски. Израствайки в Бруклин, Ню Йорк, Азимов се научава да чете на 5-годишна възраст. Родителите му притежават малка бакалница и от всеки в семейството се очаква да работи в нея. Там се продават и списания за научна фантастика и той започва да ги чете. В резултат на това започва да пише свои собствени разкази на около 11-годиншна възраст и след няколко години започва да ги продава на пълп-списанията.

Азимов написва или редактира над 500 тома, а общият брой на написаните от него писма и пощенски картички е оценен на около 90 000! Негови творби има в девет от десетте категории в Десетичната система на Дюи – всички без „Философия“.

Азимов е смятан за един от майсторите в жанра научна фантастика и заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „големите трима“ писатели-фантасти на времето си. Вероятно най-известната творба на Азимов е поредицата за „Фондацията“; неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Азимов е дългогодишен, но неохотен член на Менса; описва ги като „интелектуално войнствени“. Повече удоволствие му доставя да бъде президент на Американската асоциация на хуманистите. На негово име е наречен и астероидът 5020 Азимов.

Азимов умира на 6 април 1992 г на 72-годишна възраст. Десет години след смъртта му редактираната от втората му съпруга Джанет Азимов автобиография „Беше добър живот“ (It's Been a Good Life) разкрива, че смъртта му е причинена от СПИН - той се заразява с HIV при кръвопреливане по време на операция за сърдечен байпас. Точната причина за смъртта е сърдечна и бъбречна недостатъчност като усложнения от СПИН.

Джанет Азимов пише в епилога към „Беше добър живот“, че Азимов е искал да оповести това, но лекарите му го убеждават да замълчи, предупреждавайки го, че предразсъдъците около СПИН ще засегнат близките му. Семейството на Азимов обмисля разкриването на неговото заразяване, но споровете, които избухват, когато тенисистът Артър Аш обявява, че е хванал СПИН, ги убеждават в противното. Десет години по-късно, когато лекарите на Азимов вече са умрели, Джанет и децата му от първия брак се съгласяват да оповестят историята.

Днес ви припомняме една страхотна негова статия издадена в навечерието на 1984 година, в която Азимов дава своята прогноза за това как ще изглежда света след 50 години.

Четейки прогнозата днес разбираш, че писателят е успял да предвиди практически всички технически постижения!

Според Азимов, половината от електроенергията в 2034 година ще се изработва от АЕЦ, а в огромните пустини на Аризона и Казахстан ще заработят слънчеви електроцентрали.

Съобщенията ще станат спътникови, а космическите кораби към това време успешно ще стигнат до Марс (как да не споменем марсохода Curiosity!)

Станаха реалност фантазиите на Азимов, който твърдеше, че телефоните ще могат да се носят в джоба, а техните екрани ще ни дадат възможност да четем книги и да разглеждаме снимки.

Техническите устройства ще работят без кабели - с помощта на батерийки или акумулатори.

Филмите ще ги показват в тримерен формат, а времето за приготвяне на храна и скучната домашна работа ще бъде съкратено - в кухните ще господстват автоматични битови прибори с таймери: тигани, тостери, печки и кафе-машини.

Според Азимов, обликът на градовете в 2034 година ще се промени: домовете и голяма част от урбанистичното пространство ще отидат под земята: така може да се икономиса за отопление на жилищата и за охлаждане през лятото (още сега има паркинги и цели търговски комплекси!)

А на повърхността ще бъдат разположени паркове, градини и дори ще може да пасе добитък (това изглежда малко вероятно).

Писателят предсказва, че транспортът ще престане да има допир с пътищата, а ще бъде над земята на височина около един метър.

Речните и морските плавателни съдове ще се плъзгат над водата, тяхната скорост ще бъде значително увеличена.

Азимов предсказва, че в 2034 година населението на земното кълбо ще достигне 6,5 млрд. души, а в САЩ ще живеят 350 млн.

В 2034 година, според Азимов, основният проблем на човечеството, колкото и да е странно, ще бъде скуката! Именно затова професията психология ще получи невероятно развитие, а психиатрията ще стане престижна специалност.

Сега, всичко гореспоменато ни се струва привично и банално, но в 1984 година това са били смели, оригинални и абсолютно фантастични твърдения. А това, че не всички идеи на Азимов днес се оказаха реализирани, само означава, че изобретателите трябва да ги имат предвид!