Днес Българската православна църква почита паметта на Свети Димитър Солунски. На 26 октомври по традиция отбелязваме Димитровден. Счита се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на тази дата през 306 г. На 26 октомври празнуват всички, които носят името Димитър и неговите производни.

Свети Димитър е роден в трети век в Солун. Баща му е бил градоначалник. Когато Димитър поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и го кръстили. След смъртта на родителите си Димитър наследил голямо богатство. Той тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Света Богородица.

Счита се, че Свети Димитър много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег от Солун“. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца.

Народният култ към светеца го представя като по-голям брат-близнак на Свети Георги. Широко разпространена е поговорката „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима“.

В народния календар празникът на Свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Свети Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи.

От зимните народни празници най-таченият е Димитровден (26.10.) или Митровден, както го наричат в Странджа. На този ден стопаните наемали общи работници, които да им работят до Гергьовден. Това е периодът, когато стопаните можели да обърнат внимание на къщата си или да помогнат на роднина да поправи неговата. Затова в съзнанието на хората Димитровден е останал като празник на строителите.

Празникът се почита от целия род. На трапезата присъстват курбан от овче месо, пиле яхния, гювеч, пита с ябълки, варена царевица и тиква.

В представите на нашите предци Свети Димитър язди бял кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, наречени Миши празници, спазвани предимно от жените.

Димитровден е приет също и като Ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството.

Светията-мъченик е един от най-почитаните у нас. На него са посветени много храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени навсякъде празнични Литургии.