Европейската комисия е заложила икономически растеж на България от 3,5% през 2018 г. в есенната си прогноза. В сравнение с предишните данни, оповестени през пролетта, има спад от 0,3 на сто, дължащ се основно на свиването на износа.

Националната статистика за 2017 г. беше значително ревизирана нагоре през септември като в резултат на този базов ефект темпът на растеж на износа тази година се забави. Успоредно с това в прогнозата се споменават "еднократни събития и спад на експорта към Турция", които забавят растежа допълнително през 2018 г.

От ЕК обаче отбелязват, че българският ръст се задържа над средния за ЕС, който е 2,1 процента. Двигател на растежа тази година остава потреблението на домакинствата, като тук стимул е подобряващия се пазар на труда, растящите заплати и потребителски нагласи.

През следващата година се очаква увеличението на БВП да продължи със стабилните 3.7% (каквито са разчетите и на проектобюджета, изготвен от Министерството на финансите), а през 2020 г. - с 3.6%.

След отчетените ефекти от растящите енергийни цени и влиянието на лошата реколта в Европа върху цените на храните, комисията повиши очакванията си за инфлацията в България от 2% до 2.6% през 2018 г. по европейския индикатор ХИПЦ. През следващите две години обаче се очаква поскъпването да се стабилизира около 2% годишно.

В есенната прогноза се посочва, че растежът на еврозоната ще намалее от най-високата си за период от 10 години стойност от 2.4 %, постигната през 2017 г., на 2.1 % през 2018 г., преди да падне допълнително на 1.9 % през 2019 г. и 1.7 % през 2020 г.

Същото развитие се очаква и целия Европейски съюз — прогнозите сочат, че растежът ще бъде 2.2 % през 2018 г., 2.0 % през 2019 г. и 1.9 % през 2020 г.

Инфлацията в еврозоната се очаква да достигне 1.8 % през 2018 г. и 2019 г. и да спадне до 1.6 % през през 2020 г. Нарастването ѝ се дължи на поскъпването на петрола, информира Expert.bg