Моника Белучи: "Благодаря на двамата ми съпрузи...."
За щастие, моето съществуване не се ограничава само до това! Тя се страхува да бъде себе си в реалния живот. Докато аз съм твърдо стъпила на земята като жена и майка. И най-вече моето сърце не може да бъде взето", казва Моника Белучи в отговор на въпрос на списание „Пари мач“ дали в новия сезон на поредицата "Десет процента", играе самата себе си и също търси човек, който да наруши самотата й.
Ето и пълното интервю на френското списание с Моника Белучи.
ПМ: И така, споделяте ли живота си с някой ... нормален?
МБ: Аз съм с един и същ човек от известно време и всичко е наред. Някой нормален, какво би означавало това? Самата аз, не мога да предложа добре подреден, структуриран ежедневен живот. Това никога не е било така, освен за децата ми. Как да поискате от друг нещо, което не може да бъде дадено?
Човекът, чийто живот споделям, няма моята професия, но пътува много. Неговият ритъм на живот му позволява да разбере моя.
ПМ: В наскоро излязлата книга "Тайни срещи" вие казвате: "Аз съм жена, за която мъжът е необходим, или с други думи казано ако жената е горивото, то мъжът е двигателя." Наистина ли мислите така?
МБ: Това вероятно е културно наследено. Не мисля, че трябва да воюваме с мъжете. Жената представлява универсалната любов поради способността й да дава, без да иска нищо в замяна. Но за разлика от нашите майки и баби, когато не сме щастливи, ние казваме това, ние си тръгваме, ние се развеждаме.
На 54 г. изживях великолепен момент от моето съществуване, като новооткрита свобода. Кариерата ми е изградена; всичко, което идва сега е бонус, благодаря ви, че продължава! Аз отгледах дъщерите си, те започнаха да растат: на 14 и 8 г. те стават самостоятелни. Но мъжете разбират ли тази отговорност, този товар? Когато отивам да ги взема от училището или понякога на родителски срещи, виждам, че 90% от присъстващите са жени.
ПМ: Подобно на героинята си в "Десет процента", плашите ли мъжете, защото вие сте една икона?
МБ: Икона? Вие сериозно ли? Мислите, че ходя по водата? Така че, да, беше по-сложно да се обърнат към мен, когато бях млада. Можех наистина да стресна мъжете. Днес, с малкото ми бръчки и несъвършенства, не се страхувам от тях. Вече не съм бебе, а зряла жена. Разбира се, има хора, които ме дразнят. Ако са любезни, хубаво, приемам. Понякога те са мъже, които, тъй като имат много власт, мислят, че всичко е позволено. Те ме смущават и не се притеснявам да им дам да разберат.
ПМ: Синдромът Уайнстийн, някой осмели ли се с вас?
МБ: Бях се сблъсквала с него като млад модел, след това като начинаеща актриса. Но никога не се налагало да се справям със ситуации на насилие. Защо? Имах финансова незав?
Comments
comments powered by Disqus