Парламентът на Македония одобри конституционните промени за смяна на името на страната. За измененията в основния закон на страната гласуваха 67 депутати, 23 бяха против, а четирима се въздържаха.

В тях се предвижда в Конституцията името Република Македония да бъде заменено със Северна Македония. Това е съгласно договора от Преспа, който премиерите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас подписаха на 17 юни.

С това историческо споразумение се слага край на спора между двете страни за името и се открива възможност Македония да стане пълноправен член на НАТО и да започне преговори за влизане в ЕС.

Второто изменение се отнася до Преамбюла на Конституцията на Република Македония, така че думите "решения на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония" се заменят с думите "Провъзгласяване на първата сесия на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония" и се добавя Охридското рамково споразумение. Това беше подкрепено от 65 депутате, против гласуваха 18 и 8 се въздържаха. АСНОМ е антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония, което работи в края и непосредствено след Втората световна война /1939-1945 г./, т.е. висш законодателен орган.

Македонският парламент има 120 депутати. Процесът по приемане на конституционните промени трябва да приключи до средата на януари 2019 г.

Ако Гърция не изпълни своите задължения съгласно Договора от Преспа и не влезе в сила Протоколът за НАТО, тогава измененията на Конституцията няма да са валидни. Това заяви македонският премиер Зоран Заев в началото на дебатите по измененията на конституцията в парламента в Скопие. Заев призова опозиция да подкрепи промените в Конституцията, "защото страната няма друга опция освен членство в НАТО и ЕС".

Второто изменение се отнася до Преамбюла на Конституцията на Република Македония, така че думите "решения на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония" се заменят с думите "Провъзгласяване на първата сесия на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония" и се добавя Охридското рамково споразумение.

Третото изменение гласи, че "Републиката уважава суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на съседните държави", а четвъртата се отнася за гражданите, живеещи в чужбина, и предвижда, че "Републиката защитава правата и интересите на своите граждани, живеещи или пребиваващи в чужбина, и насърчава връзките им с родината, но няма да се намесва в суверенните права на другите държави и вътрешните им дела”.

Вторият етап от конституционните промени трябва да завърши до 18 декември, а цялостната работа по основния закон да приключи до средата на януари.

След приемането на конституционните изменения в парламента, вносителят на предложенията за промените, т.е. правителството, трябва да организира публично изслушване в продължение на три дни, след което има два дни, за да подготви доклад и да го представи на депутатите.

След това председателя на парламента Талат Джафери е задължен в рамките на 30 дни да насрочи сесия, за да финализира промените, което както на първия етап, изисква мнозинство от две трети. С този вот ще приключи процедурата по измененията на конституцията, които произтичат от Договор от Преспа.

На 19 октомври парламентът, с 80 гласа за срещу и 39 против, започна процедурата по промяна на конституцията. Две трети от мнозинството беше осигурено с осем гласа на депутати от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ.

Пленарната сесия може да продължи 12 дни, тъй като за всяко изменение се предвижда 3-дневно обсъждане. В тази втора фаза приемането на измененията изисква 61 гласа. Все пак председателят на парламента Талат Джафери изрази надежда, че дебатите ще приключат доста по-бързо.