През месец август в навечерието на празника на града, кметът Николай Димитров представи в Старото кметство книгата „Кметовете на Несебър след 1878“. Изданието е поръчано и финансирано от Община Несебър. В него в хронологичен ред се проследяват управниците на града в следосвобожденския му период, като по този начин се очертава дългата история на приемственост и последователност в управлението на Несебър. В книгата са описани усилията и делата на много поколения кметове, общински председатели, председатели на комисии работили за каузата на града и неговия просперитет и бъдеще.



В навечерието на 35-та годишнина от вписването на Старинен град Несебър в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, Националната ни библиотека „Св. св. Кирил и Методий” изпрати изданието „Кметове на Несебър след 1878 г.” на 41 световни библиотеки. Сред тях са Конгресната библиотека във Вашингтон и световни книгохранилища като Руската държавна библиотека, Библиотеката на крал Алберт I в Брюксел, националните библиотеки в Мадрид, Рим, Анкара и Токио, Кралската библиотека в Швеция, националните библиотеки в Пекин и Париж.
Начинанието на националното ни книгохранилище показва, че примерът на Старинен Несебър може да бъде кауза на всички големи културни и научни институции в страната – така, както преди повече от 30 години несебърските управници и музейни работници с подкрепата на БАН тръгват по дългия път за опазването и превръщането на града в световна културна ценност.

Обединените усилия водят до един от големите успехи на българската култура, когато на 9 декември 1983 г., Старинен Несебър е вписване в Списъка на световното културно и природно наследство. Включването на града утвърждава изключителната му стойност като културен и природен обект, който трябва да бъде запазен за благото на човечеството.

Обединените усилия на кметовете на Несебър, на българската културна и научна общественост са проследени грижливо в изданието, което Националната библиотека разпространи сред своите чуждестранни партньори. С това още веднъж се потвърди, че Старинен Несебър не е кауза на една българска община, а национална отговорност.

Включването на изданието във фондовете на 41 световни книгохранилища е подкрепа както за статута на Старинен Несебър, така и за многобройната българска диаспора и поколенията млади българи, които растат като граждани на света и се нуждаят от свои национални духовни опори.