Гробът на влашкия владетел Влад Цепеш, послужил за прототип на литературния герой Дракула, се намира в манастир в Неапол. Това твърдят италиански учени, цитирани от румънските медии.

„Влад III е бил княз на Влахия между 1448 и 1476 г. Заради репутацията си на прекомерно жесток и садистичен владетел, който набивал враговете си на кол, Влад е наречен "Цепеш" (на румънски: Țepeș – „кол“) и по-късно става вдъхновение за героя на Брам Стокър - Дракула, прледава кореспондентът на БТА Мартина Ганчева.

През есента на 1476 г. той е победен от османците. Някои учени предполагат, че е убит, главата му е отнесена в Константинопол и тялото му е погребано в манастир в Румъния”, пише румънският информационен сайт Нюзуик.

Въпреки това изследователят Ерика Стела, която прави докторантура в университета в Талин, е открила доказателства, които предполагат, че той е бил пленен и откупен от дъщеря си.

“След товва тя го отвела в Неапол, където той умира и е погребан в църквата Санта Мария Ла Нова“, казва тя, цитирана от сайта за средновековна история Medievalists.com. Ерика Стела обяснява, че гробница в църквата от 13-ти век в Неапол има символи, които са били използвани от Влад Цепеш.

„Когато погледнете барелефните резби, символиката е очевидна. Драконът означава Дракула. Самото име на Цепеш е изписано в тези символи“, твърди друг италиански изследовател - Рафаело Глини.

Символът на дракона, споменат от изследователите на църквата в Неапол, би могъл да е свързан с Ордена на дракона, създаден от крал Сигизмунд фон Люксембург през 1408 г. и предназначен за елитите сред благородниците, военните и духовенството, пише в своя публикация по темата вестник “Адевърул”.

Сред рицарите на ордена имало саксонски, унгарски, полски, италиански, чешки, сръбски и влашки благородници. Влад Дракул – бащата на Влад Шепеш и Янош Хуняди били сред членовете на рицарския орден, чиято традиция е запазена до средата на 17 век.

Междувременно археолози изследваха с радар основите на известния замък Хунияди в Трансилвания, където Влад Цепеш е държан като затворник 7 години, след като пада от власт през 1462 г. Там учените открили следи от няколко сгради, за чието съществуване историците не са подозирали преди това. Това съобщава Live Science.

"Не намерихме нито една стая за изтезанията за Дракула, но открихме следи от сграда, построена през 17-ти век. Най-вероятно е изпълнявала административни функции. Във всеки случай, нашите открития ще ни помогнат да възстановим историческия облик на замъка - не е запазена нито една цялостна карта, което затруднява проучването и възстановяването й ", казва Изабел Морис от Принстънския университет (САЩ).

Граф Дракула, най-известният вампир в световната литература, дължи своето съществуване на принца на Трансилвания Влад Цепеш, който управлява Влахия през втората половина на 15 век. Той бил известен с невероятната си жестокост, дори и за това време, склонност към изтезания и масови екзекуции на нежелани боляри и заловени врагове.

Тези аспекти на характера му, довели до факта, че той бързо се сдобил с прякора - Дракула, което означава "дявол" в един от диалектите на румънско-молдовската език и Цепеш .

Почти от първите дни на своята независима политическа и военна кариера Владислав бил враг на унгарския владетел Янос Хуниади, по чиито заповеди били екзекутирани баща му и по-големият му брат.

Замъкът Корвин все още привлича вниманието както на учени, така и на любители на вампирските истории, които се стремят също така активно да намерят следи от историята на Дракула .

Морис и колегите й извършиха първото сериозно изследване на различни "тайни стаи за изтезания" и други изгубени помещения, осветлявайки основите на гнездото на унгарските владетели, използвайки специален радар. Техният режим на работа бил избран по такъв начин, че генерираните от тях радиовълни да проникнат на дълбочина от няколко десетки метра.

Както отбеляза Морис, екипът й не могъл да намери такива помещения, но открили следи от много по-късно строителство, което имало административни функции. Освен това са намерили специални каменни "подпори", поддържащи замъка в тези райони, където основата му се простира отвъд твърдата, на която е построена.

Тази информация, каза тя, ще помогне на реставраторите да разберат как да укрепят стените на замъка и археолозите ще могат да го използват, за да изучават кои исторически епохи са преживели различно преструктуриране и разширяване.

Източник : БТА и Списание осем