Посетителите на кафетерия "Милано" знаят, че не е нужно да пътуват до Италия, за да се насладят на невероятните сладкиши, които майсторите сладкари приготвят всеки ден. Вкусът е гарантиран, защото рецептите са "секрет" на заведението, но и защото тук няма компромис с качеството- продуктите са "най-доброто", което е на пазара: истински яйца и никакви заместители, най-качественото маскарпоне, подбрани брашна, масло и шоколад.






Но предколедно и в Италия се радват на изобилието от сладки изкушения: стотици жители на Милано и техни гости похапнаха от най-голямото на света „панетоне“ или казано на български – традиционния италиански коледен козунак.

То бе вписано като №1 сред подобните му в библията за всевъзможни постижения “Guinness World Records”. После пред огромния сладкиш с формата на леко сплескано полукълбо се изви дълга опашка от мераклии.

Панетоне-то рекордьор бе високо 115 сантиметра и тежеше цели 332,4 килограма. Инициатор за неговото замесване и опичане бе всепризнатият сладкар Давиде Комаски, който е директор на Академията за шоколадени изделия в Милано.

В начинанието си той е бил подпомогнат от шестима сладкари, които се трудили над привлеклия вниманието на „Гинес“ гигантски сладкиш, непрекъснато цели четири денонощия плюс четири часа отгоре. Със сигурност не им е било лесно, тъй като е трябвало да вложат във вкусния си шедьовър 50 кг брашно, 38 кг краве масло, 25 кг захар, 25 кг натурален шоколад, 18 хиляди жълтъка, килограми стафиди и захаросани портокалови кори, вода и куп още важни съставки.

А за родно място на любимия на жителите на Апенините коледен козунак „панетоне“ се смята Милано. За създаването му има поне пет легенди, но като че ли най-романтичната е тази за малкия и беден хлебар Тони, който нямал какво да подари за Коледа на девойката, която обичал и бил страшно натъжен на Бъдни вечер.

Влюбеният Тони събрал останалите тук-там из пекарната брашно, масло, яйца и стафиди. Замесил ги всичките наведнъж, после в чест на празника оформил нещо като църковна камбанария, изпекъл го, а накрая го покрил със захарна глазура и бадеми. Занесъл го посред нощ на възлюбената, тя почерпила със сладкиша гостите си на Коледа, а когато те я попитали как се казва вкусотията, момичето отговорило набързо: „Пане ди Тони!“, тоест „Хляба на Тони!“.

Славата бързо споходила бедния хлебар, още на следващата година той бил обсипан с поръчки и скоро забогатял. Не след дълго козунакът му се прочул с по-лесното за изговаряне „панетоне“ из цяла Италия, че даже и извън нея. Нищо обаче не се знае по въпроса дали с козунака си Тони е спечелил освен небцето на гостите на любимата си, и нейното сърце…