Маршрути
В центъра на Лондон бе открита подземна ледена къща
В центъра на Лондон бе открита подземна ледена къща
Подземна ледена къща, построена в края на 18-ти век, бе открита в централен Лондон, съобщава сайтът на Лондонския музей на археологията. (MOLA).
Тук са били съхранявани запаси от лед, събирани на река Темза ( по-късно внасяни от Норвегия) и продавани на лондончани за битови нужди.
Съоръженията за съхранение на лед се появяват във Великобритания през втората половина на 16-ти век. Ледът е бил използван за съхранение и транспортиране на хранителни продукти, както и за медицински цели.
Сред аристократите и богатите е било модерно на приемите да се сервират замразени десерти, за които ледът също е бил необходим.
Преди появата на електроенергия не е имало изкуствено замразяване на вода, така че ледът е бил събиран по реките и каналите през зимата и е бил съхраняван през годината.
Обикновено съоръженията са били с куполовидна форма, построени от тухли и повечето от тях са се помещавали под земята. В пода на ледените къщи е бил направен дренаж за отстраняване на топящата се вода.
През 1780-те години е построен подземен склад за лед близо до модерния „Риджънтс парк“ . Това е била яйцеобразна тухлена конструкция с дълбочина 9,5 и ширина 7,5 метра. По това време тя била най-голямата ледена къща в Лондон.
В нея се е влизало през входния коридор или през сводестия коридор в горната част на сградата. Когато им трябвал лед, работниците се качвали в склада и отрязвали парчета лед. След това те били увивани в сено и транспортирани с каруци до правилните адреси.
През 1820-те години складът е бил използван от търговеца и сладкар Уилям Левич, който за първи път започва да внася лед от Норвегия. Местният лед не бил достатъчен и освен това не бил прекалено чист.
През 1822 г. Левич е оборудвал първия кораб, който е донесъл 300 тона чист леден лед в Лондон.
Ледената къща е била открита от археолозите това лято, по време на обновяването на сгради, построени през 1819 г. и сериозно повредени по време на Втората световна война.
"Винаги сме знаели, че някъде тук има къща за лед, но не знаехме точно къде", каза Дейвид Сорапур от MOLA. "Дори и след като открихме къде е входът, не бяхме сигурни колко голяма е сградата или как е възможно да стигнем до там."
Тук са били съхранявани запаси от лед, събирани на река Темза ( по-късно внасяни от Норвегия) и продавани на лондончани за битови нужди.
Съоръженията за съхранение на лед се появяват във Великобритания през втората половина на 16-ти век. Ледът е бил използван за съхранение и транспортиране на хранителни продукти, както и за медицински цели.
Сред аристократите и богатите е било модерно на приемите да се сервират замразени десерти, за които ледът също е бил необходим.
Преди появата на електроенергия не е имало изкуствено замразяване на вода, така че ледът е бил събиран по реките и каналите през зимата и е бил съхраняван през годината.
Обикновено съоръженията са били с куполовидна форма, построени от тухли и повечето от тях са се помещавали под земята. В пода на ледените къщи е бил направен дренаж за отстраняване на топящата се вода.
През 1780-те години е построен подземен склад за лед близо до модерния „Риджънтс парк“ . Това е била яйцеобразна тухлена конструкция с дълбочина 9,5 и ширина 7,5 метра. По това време тя била най-голямата ледена къща в Лондон.
В нея се е влизало през входния коридор или през сводестия коридор в горната част на сградата. Когато им трябвал лед, работниците се качвали в склада и отрязвали парчета лед. След това те били увивани в сено и транспортирани с каруци до правилните адреси.
През 1820-те години складът е бил използван от търговеца и сладкар Уилям Левич, който за първи път започва да внася лед от Норвегия. Местният лед не бил достатъчен и освен това не бил прекалено чист.
През 1822 г. Левич е оборудвал първия кораб, който е донесъл 300 тона чист леден лед в Лондон.
Ледената къща е била открита от археолозите това лято, по време на обновяването на сгради, построени през 1819 г. и сериозно повредени по време на Втората световна война.
"Винаги сме знаели, че някъде тук има къща за лед, но не знаехме точно къде", каза Дейвид Сорапур от MOLA. "Дори и след като открихме къде е входът, не бяхме сигурни колко голяма е сградата или как е възможно да стигнем до там."
Comments
comments powered by Disqus