Банго Василий е най-големият празник на циганите. Честванията продължават три дни. Василица се отбелязва като начало на Новата година от много цигански групи в България, а от няколко години и като ден на ромската култура.

Традицията повелява в нощта преди Василица цялото семейство да се събере вкъщи. Майката готви птица с ориз или с кисело зеле. Особеното е, че докато я приготвя, домакинята мълчи.

Точат се баници, правят се баклави, младите жени чистят къщата и лъскат съдовете, всичко трябва да блести от чистота. Когато всичко е готово, слагат трапезата на пода в средата на стаята, и нареждат хляба и гозбите.

Запалват свещи, по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Чак тогава сядат около трапезата.

Следва пиршество и веселба. Посред нощ пристига Банго Васил (куция Васил), който е пътувал три дни и се е борил големи трудности по пътя. Според легендата Свети Васил, застъпник и защитник на циганите, възстановява моста, разрушен от Дявола, но който те преминавали.

На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве и късмет. Важно е и кой ще е първият човек, дошъл в дома.