Св. Йоан Златоуст е един от тримата светители (вселенски учители) наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов. Той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. Бил е епископ на Константинопол шест и половина години. Светите му мощи почиват в катедралата "Св. Петър" в Рим. Чества се още на 13 ноември и на 30 януари.

Св. Йоан Златоуст, светилото на света, учителят на вселената, стълбът и опората на Църквата, проповедникът на покаянието, се родил около 347 г. в Антиохия. Баща му Секунд заемал висока длъжност в императорската войска. Той бил починал, когато Йоан бил още малко дете. Майка му Антуса била 20-годишна, когато останала вдовица, но не пожелала да встъпи във втори брак и посветилa целия си живот да възпитава своя син. Известният по онова време учен езичник Ливаний, като научил за добродетелите, които украсявали душата на Антуса, се провикнал: "Какви удивителни жени се срещат между християните!"

Благочестивата Антуса искала нейният син да получи високо образование. За да постигне това, тя изпратила Йоан при споменатия учен Ливаний, който имал прочута школа в Антиохия. Ученикът скоро проявил своите изключителни способности и Ливаний се удивлявал на неговите успехи. Запитан, кого би посочил за свой заместник по красноречие, Ливаний отговорил: "Бих искал след мене да назнача Йоана, но християните ни го отнеха". След като завършил образованието си при езическите учени-философи, Йоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба - защищавал разни съдебни дела. Покрай другите и той започнал да се увлича в светски развлечения - посещавал театри и състезания, взимал участие в езическите празненства, но това не продължило дълго. Йоан скоро изменил начина на живот. Започнал да изучава Свещеното Писание и, изпълнен с любов към Бога, прекарвал по-голямата част от времето си в молитва.

Като узнал за дарованията на Йоан, Антиохийският епископ св. Мелетий се постарал да го привлече близо до себе си. Тогава Йоан бил на 26 години, но още не бил кръстен. Св. Мелетий извършил над него св. Тайнство Кръщение и го причислил към клира. Като приел кръщение, Йоан започнал зорко да бди над себе си и се стараел да живее достойно за званието християнин. Любовта му към Бога и желанието да Му посвети целия си живот все повече укрепвали в сърцето му. Той пожелал да стане монах и заедно със своя приятел Василий (не св. Василий Велики) да остави напълно света. Но с молби и сълзи майка му, която почувствала, че ще остане съвсем самотна, го отклонила от изпълнение на това намерение.

Йоан бил определен за четец при Антиохийската църква. И чак след смъртта на майка си той раздал своето имение на бедните, освободил робите, отишъл в пустинята и се посветил напълно на монашески живот. Често се виждал с приятелите си Василий и Теодор, които също се поселили в пустинята. Теодор впоследствие напуснал пустинята и се върнал в света. Тогава Йоан му написал няколко увещателни писма, като го убеждавал да се завърне към предишния си пустинен живот. Тия писма, пълни със сила и красноречие, били първите духовни творения на Йоан. Скоро подир това той написал книгите си "За свещенството" и "За сърдечното съкрушение".

Св. Йоан постъпил в един манастир близо до Антиохия, където преживял четири години под благодатното ръководство на един благочестив старец, като понасял лишения, изпълнявал възложените му послушания и се стараел да победи всички наклонности към светския живот.

Добродетелите, подвизите и високата мъдрост на Йоан го прославили, и множество народ почнал да идва при него за съвет и изцерение, понеже Господ му дал чудотворна сила. Йоан церил и душевни и телесни недъзи. Когато изцерявал болните, той ги съветвал да водят благочестив и добродетелен живот.

Като поживял четири години в манастира, Йоан почувствал нужда от по-голямо усамотение и се поселил самичък в една пещера. Но строгият живот и лишението от що-годе питателна храна съвършено го изтощили и разстроили здравето му. След две години той се завърнал в Антиохия. Св. Мелетия го посветил в дяконски чин (380 г.), а неговият приемник св. Флавиан го ръкоположил за свещеник (386 г.).

Като свещеник в Антиохия служил дванадесет години. Бил прочут проповедник. Случвало се да проповядва по няколко пъти в седмицата. Неговите поучения действали силно върху слушателите. Привлечени от красноречието му, те започнали масово да посещават храма, в който той проповядвал. Йоан обяснявал на слушателите християнските изисквания, укрепявал ги във вярата, изтъквал нуждата от добри дела. Особено любима тема на неговата проповед била тая за милосърдието.

Веднъж, когато Йоан проповядвал както винаги красноречиво и въодушевено, една жена, възхитена от всестранните му богословски познания и от красивата му реч, го прекъснала и извикала: "Златни ти уста, Йоане, бъди благословен!" И оттогава започнали да го наричат "Златоуст".