1. Де юре

Де юре (от лат.de jure) е израз, който означава по закон (т.е. по право), юридически или законово. По отношение на правна ситуация, де юре означава написаното в закона.

2. Де факто

Де факто (лат. de facto) е израз, който означава "на практика", "всъщност", "на дело" или фактически. По отношение на правна ситуация, де юре означава написаното в закона, а де факто - какво се случва на практика. Терминът де факто може да се използва и когато няма съответен закон или стандарт, но има установена практика, дори и да не е универсална.

3. Презумпция

Презумпцията (лат. prаesumptio) е правно-техническо средство, чрез което се установяват връзки между един известен факт от действителността, от който се съди за наличието на втори неизвестен факт, от което следват определени правни последици. Презумпциите са предположения, въздигнати от законодателя в правна норма, които улесняват доказването на определените в тях факти. В правото презумпциите са заключения, които правораздаващите органи извличат от един известен факт за друг неизвестен факт.

4. Фикция

Фикцията е юридическа техника, при която по силата на самата правна норма се приема за осъществил се един юридически факт, за който се знае с пълни основания, че не се е осъществил. Фикцията е необоримо, правомерно и съзнателно предположение за факт, извършено противно на доказаните досега факти по конкретен случай. В резултат на това правно-техническо средство настъпват правните последици на факта, който всъщност не е настъпил.

5. Персона нон грата

Персона нон грата (на латински: persona non grata, мн.ч.: personae non gratae, съкр. PNG; варианти: persona ingrata, persona non gradita) е термин, използван в дипломацията със специално правно значение, означаващ в буквален превод "нежелана личност".