Световни новини
Гърция подготвя ограничения за използването на платформи като Airbnb
Гърция подготвя ограничения за използването на платформи като Airbnb
Експлозивното увеличение през последните 2 години на броя на имотите, предлагани за краткосрочни наеми по интернет платформи от типа на Airbnb и HomeAway, принуди правителството да подготви ограничаване на тази практика.
Според гръцки медии комисия с представители от министерствата на икономиката, финансите, социалните грижи и туризма планира решение, определящо колко имота и за колко нощувки могат да се предлагат от отделен собственик или оператор, или от компании. Според „Катимерини“ бъдещият режим ще определи и специфични лимити на доходите от подобна дейност.
Публикациите съвпаднаха с репортажи на „Юронюз“ и „Дейли телеграф“, в които се описва, че дългогодишни наематели от привлекателни части на столицата и определени градове са изтласквани от хазяите си, за да бъде предложено жилището в Airbnb за туристи. Тази практика се използва и от чужденци от страни извън ЕС – предимно китайци и руснаци – които срещу само 250 000 евро, инвестирани в жилище, получават „златна виза“ (право на постоянно пребиваване), а всъщност веднага отдават имота за кратък престой.
Оборотът от тази дейност за 2018 г. се оценява на 2 млрд. евро, а броят на използваните в нея имоти е скочил от 9000 на над 126 000 само за две години. От това има и отрицателни последици, включително бързо намаляване на жилищата за дългосрочно отдаване под наем, рязко поскъпване на наемите в определени градски райони и намаляване оборотите на хотелите.
Опит за регулиране на този сегмент от имотния и туристическия пазар има от 2016 г., но задействането на решения непрекъснато се отлага. Според подготвения проект:
– един и същ данъкоплатец не може да отдава за краткосрочен наем повече от два имота
– не може имот да се използва за тази цел повече от 90 дни в една календарна година; за островите с под 10 000 жители лимитът е 60 дни
– ограничението от 90/60 дни може да бъде надхвърляно само ако собственикът докаже, че общите му приходи не са повече от 12 000 евро годишно
– при достигане на 12 000 евро приход имотът не трябва повече да се използва за тази цел до изтичане на годината.
Все още не е ясно дали регулацията ще действа за цяла Гърция, или ще се прилага там, където жилищният пазар се нуждае от защита. Друг показател, който може да бъде следен, е дали над 50% от краткосрочните наеми са именно за туристи.
Темата е деликатна в Гърция, където правителството се опитва да подобри приходите, без да задушава деловата активност, но и да реагира на настояванията на туристическия сектор да бъде затегнат данъчният режим за нетрадиционната форма на настаняване на гости.
„Дейли телеграф“ коментира тази седмица, че подобно на „Airbnb епидемията“ в градове като Барселона, и в Атина вече има квартали, където 80-95% от всички стаи или жилища под наем се предлагат на интернет платформата. От компанията коментират за изданието, че „това е опит на група хотелиери да защитят печалбите си, като очернят онези, благодарение на които приходите от туризъм отиват и при местните семейства, бизнес и общности“.
Източник: newsbg.eu
Според гръцки медии комисия с представители от министерствата на икономиката, финансите, социалните грижи и туризма планира решение, определящо колко имота и за колко нощувки могат да се предлагат от отделен собственик или оператор, или от компании. Според „Катимерини“ бъдещият режим ще определи и специфични лимити на доходите от подобна дейност.
Публикациите съвпаднаха с репортажи на „Юронюз“ и „Дейли телеграф“, в които се описва, че дългогодишни наематели от привлекателни части на столицата и определени градове са изтласквани от хазяите си, за да бъде предложено жилището в Airbnb за туристи. Тази практика се използва и от чужденци от страни извън ЕС – предимно китайци и руснаци – които срещу само 250 000 евро, инвестирани в жилище, получават „златна виза“ (право на постоянно пребиваване), а всъщност веднага отдават имота за кратък престой.
Оборотът от тази дейност за 2018 г. се оценява на 2 млрд. евро, а броят на използваните в нея имоти е скочил от 9000 на над 126 000 само за две години. От това има и отрицателни последици, включително бързо намаляване на жилищата за дългосрочно отдаване под наем, рязко поскъпване на наемите в определени градски райони и намаляване оборотите на хотелите.
Опит за регулиране на този сегмент от имотния и туристическия пазар има от 2016 г., но задействането на решения непрекъснато се отлага. Според подготвения проект:
– един и същ данъкоплатец не може да отдава за краткосрочен наем повече от два имота
– не може имот да се използва за тази цел повече от 90 дни в една календарна година; за островите с под 10 000 жители лимитът е 60 дни
– ограничението от 90/60 дни може да бъде надхвърляно само ако собственикът докаже, че общите му приходи не са повече от 12 000 евро годишно
– при достигане на 12 000 евро приход имотът не трябва повече да се използва за тази цел до изтичане на годината.
Все още не е ясно дали регулацията ще действа за цяла Гърция, или ще се прилага там, където жилищният пазар се нуждае от защита. Друг показател, който може да бъде следен, е дали над 50% от краткосрочните наеми са именно за туристи.
Темата е деликатна в Гърция, където правителството се опитва да подобри приходите, без да задушава деловата активност, но и да реагира на настояванията на туристическия сектор да бъде затегнат данъчният режим за нетрадиционната форма на настаняване на гости.
„Дейли телеграф“ коментира тази седмица, че подобно на „Airbnb епидемията“ в градове като Барселона, и в Атина вече има квартали, където 80-95% от всички стаи или жилища под наем се предлагат на интернет платформата. От компанията коментират за изданието, че „това е опит на група хотелиери да защитят печалбите си, като очернят онези, благодарение на които приходите от туризъм отиват и при местните семейства, бизнес и общности“.
Източник: newsbg.eu
Comments
comments powered by Disqus