Любопитно

Монголците не обичат котките: изненадващо, но с основание

Струва ни се, че е просто невъзможно да не обичаме котките: това е някакво чудо, невероятна „мека играчка”, която има почти космически способности.

Но монголците не ги харесват и затова не държат тези забавни пухкави домашни любимци в домовете си, още повече, дори не си въобразяват, че това е възможно. Това е равносилно на питон или крокодил във вашия дом.

По-голямата част от населението, със същите опасения и презрение, не обича котки. Монголците не се страхуват от тези интелигентни животни, просто се придържат към традиционното убеждение, че котката е враг на човека.

В Монголия има дори убеждение, че едно куче идва рано сутрин, за да се увери, че човекът, когото смята за собственик и приятел, е жив. А котката идва само за да разбере дали двукракия не е умрял.

Учените откриват причините за подобно отношение към котките в начина на живот на древните жители на тази степна и пустинна територия, които винаги са били номади и затова отглеждат и оценяват кучетата, но не са имали нужда от поддържане на домашна прищявка. Но дивите котки , много снежни леопарди живеят в Монголия - до 25% от общия брой в света са донесли повече неприятности, отколкото радост на жителите на тази сурова земя. Те и сега са сериозна заплаха за животните, да не говорим за старите трудни времена

И все пак, някои изследователи на този феномен в Монголия са сигурни, че причината за неприязънта към котките е исторически установения начин на живот, но и в нещо друго, скрита от нас някаква тайна. Народът на Монголия обяснява тази "тайна" много просто: котките са мистериозни и загадъчни и много непредвидими животни, с такива е по-добре да не се става приятели ...

Източник:, Esoreiter

Елена Фотева

viapontika@viapontika.com

Елена Фотева е дългогодишен фоторепортер и журналист, работила във вестниците "Свободен бряг" и "24 часа". Нейни теми са: звездните влияния и астрологията, опазването на природата, археологията, пътешествията и културните събития.

Comments

comments powered by Disqus