Според археолози на върха над селото е имало светилище от 12 век преди Христа. Наоколо са намерени оброчни плочки на тракийския конник, на Дионис, на Сабазий. Имало е извор. Все още е запазена зидарията на кладенец с широко устие, но пресъхнал.

С християнството на върха се настанява култът към повелителя на гръмотевиците Свети пророк Илия. Вярвало се, че там е гробът на светеца. На Илинден жените на Хухла рано сутрин с песни и китки се изкачвали до параклиса. Там палели свещи и нареждали цветята около устието на аязмото, даже и след като пресъхнало.

Има легенда за елен, който сам идвал, за да го пренесат в жертва. Но веднъж не го изчакали да отпочине от пътя. Станало земетресение, след жертвоприношението еленът повече не дошъл, а кладенецът пресъхнал.

Сега параклисът на върха е възстановен, а под него е направен малък амфитеатър с гледка към Гърция и Турция.

Езическо светилище е и ждрелото със странно водопадче - Хармищанското дере. Тук още може да се види схематична фигура на воин с ръка, свита в юмрук върху сърцето. Намерена е била и каменна глава на змия, която обаче изчезнала.

До водопада се намират така наречените Камъни на цар Дарий, които според видни геолози са от много стари златни рудници, чиито галерии отиват в Гръцко.

Наблизо е и крепостта Родостица, която според археолозите е била резиденция на високопоставен византийски аристократ и където е отседнал цар Калоян преди да разбие латините.

Тепърва археолозите ще разчитат тайните на това магическо място.