Айтос
Айтос има свои герои в култовата лента Оркестър без име
Айтос има свои герои в култовата лента Оркестър без име
Автор: Ваня Георгиева
Чудили ли сте се кое е малкото провинциално градче от култовия филм "Оркестър без име", в което се развива действието преди героите да тръгнат за турнето си до Златни пясъци?
Режисьорът Людмил Кирков и операторът Виктор Чочов се спират на Айтос. На 30 км от Бургас по времето на соц-а той се вписва чудесно в идеята да се разкаже животът на музикантите от един оркестър, които имат желание за изява, а и е близо до морето.
Тогава през далечната 1980 година продукцията се снима по Южното Черноморие. Преди 34 години целият снимачен екип отскача периодично до Айтос за кадрите в началото на филма.
Айтозлии са горди, че е запечатана тяхната малка сладкарничка,лимонададжийница, магазин за дрехи, дори и улицата, която води до Автогарата, с магазин за плод и зеленчук. През годините колкото повече се върти филмът, толкова повече нараства самочувствието на местните жители, че са били част от родната киноиндустрия.
Така и с времето се ражда легендата, че песента във филма "Нашият град", изпята от група "Тангра", е писана за техния град. Всъщност тя приляга на всеки малък провинциален град от онова време, "в който друго освен да се влюбиш просто няма какво да се случи".
Авторът на текста Александър Петров получава задача от Окръжен комитет на партия да възпее малък град в Северна България. След това композиторът Борис Карадимчев пише мелодията, песента влиза във филма, като става набързо популярна. За нея спорят няколко градове в страната. Дори официално се води и химн на Шумен.
Айтозлии си спомнят, че идването на снимачния екип се е превърнало в една от местните атракции по онова време, когато студио „Бояна” бе от ранга на Холивуд в представите на хората, а родните актьори бяха досущ като холивудски звезди.
Единият от участниците – статисти му се налага няколко пъти да изяде пасти и да изпие модния по онова време битер лимон, докато се снима кадърът в сладкарничка "Роза" срещу Читалището, където героите на Георги Мамалев и Филип Трифонов прекарват следобеда си в обсъждане на бъдещето турне.
"Спомням си, че ме откриха пред киното заедно с моя приятел, аз съм момчето с жълтата блузка във филма. Направихме два дубъла, защото първият не се хареса на снимачния екип", разказва пред общинския вестник Кирил Борисов. Тогава той е бил 15-годишен, в момента живее и работи в чужбина.
Местна жена е и управителката на сладкарницата. Това е Калудка Митева, която във филма продава лакомства на героите. "Това са наистина много мили спомени, преди дни, когато отново показваха филма се върнах в онова време, а съпругът ми каза: "Ела, дават те пак по телевизията", разказва жената.
Чудили ли сте се кое е малкото провинциално градче от култовия филм "Оркестър без име", в което се развива действието преди героите да тръгнат за турнето си до Златни пясъци?
Режисьорът Людмил Кирков и операторът Виктор Чочов се спират на Айтос. На 30 км от Бургас по времето на соц-а той се вписва чудесно в идеята да се разкаже животът на музикантите от един оркестър, които имат желание за изява, а и е близо до морето.
Тогава през далечната 1980 година продукцията се снима по Южното Черноморие. Преди 34 години целият снимачен екип отскача периодично до Айтос за кадрите в началото на филма.
Айтозлии са горди, че е запечатана тяхната малка сладкарничка,лимонададжийница, магазин за дрехи, дори и улицата, която води до Автогарата, с магазин за плод и зеленчук. През годините колкото повече се върти филмът, толкова повече нараства самочувствието на местните жители, че са били част от родната киноиндустрия.
Така и с времето се ражда легендата, че песента във филма "Нашият град", изпята от група "Тангра", е писана за техния град. Всъщност тя приляга на всеки малък провинциален град от онова време, "в който друго освен да се влюбиш просто няма какво да се случи".
Авторът на текста Александър Петров получава задача от Окръжен комитет на партия да възпее малък град в Северна България. След това композиторът Борис Карадимчев пише мелодията, песента влиза във филма, като става набързо популярна. За нея спорят няколко градове в страната. Дори официално се води и химн на Шумен.
Айтозлии си спомнят, че идването на снимачния екип се е превърнало в една от местните атракции по онова време, когато студио „Бояна” бе от ранга на Холивуд в представите на хората, а родните актьори бяха досущ като холивудски звезди.
Единият от участниците – статисти му се налага няколко пъти да изяде пасти и да изпие модния по онова време битер лимон, докато се снима кадърът в сладкарничка "Роза" срещу Читалището, където героите на Георги Мамалев и Филип Трифонов прекарват следобеда си в обсъждане на бъдещето турне.
"Спомням си, че ме откриха пред киното заедно с моя приятел, аз съм момчето с жълтата блузка във филма. Направихме два дубъла, защото първият не се хареса на снимачния екип", разказва пред общинския вестник Кирил Борисов. Тогава той е бил 15-годишен, в момента живее и работи в чужбина.
Местна жена е и управителката на сладкарницата. Това е Калудка Митева, която във филма продава лакомства на героите. "Това са наистина много мили спомени, преди дни, когато отново показваха филма се върнах в онова време, а съпругът ми каза: "Ела, дават те пак по телевизията", разказва жената.
Comments
comments powered by Disqus