Десетки хиляди българи може да се окажат нелегално живеещи във Великобритания след Брекзит. Няма да имат право да работят там, да наемат квартира, да пътуват, а децата им – да ходят на училище, ако не придобият нов статут (settled status), който да им даде отново тези права. Мнозина дори не знаят, че такъв им е необходим, за да останат законно в страната, че кандидатстването вече тече (от 30.03.2019 г.) и че за него има краен срок, който е различен в зависимост от това дали Великобритания постигне споразумение с ЕС или не.

В Обединеното кралство живеят най-малко 280 хил. български граждани – толкова разполагат с осигурителен номер, задължителен за живущите там, работят и плащат данъци, пише Офнюз.

„За огромно съжаление голяма част от българските граждани няма да покрият изискванията за този нов статут – твърди Нишан Джингозян. – Защо? Не могат да предоставят необходимите документи; нямат трудов договор; не говорят английски, а трябва да попълнят апликацията на английски; трябва да имат и определени компютърни умения, за да я направят. Голяма част от тях дори не знаят, че им е необходим нов статут. Липсва информационна кампания. Тя трябваше да започне от България, но такава не започна и това постави хиляди, хиляди, десетки хиляди български граждани в риск.

Българската общност във Великобритания и България, респективно, имат огромен проблем. Нуждаем се от българските институции и българските политици, защото това е проблем на България – говорим за български граждани, гласоподаватели и данъкоплатци.“

Нишан работи на терен с българите в Англия. Той ръководи Български център за социална интеграция и култура, създаден преди 5, 6 месеца. Базиран е в Енфийлд – район с много голяма българска общност в Северен Лондон.

Този уикенд той е домакин на група, която идва от България и включва кандидатите за евродепутати от БСП Сергей Станишев, Иван Кръстев и Цветелина Пенкова, както и журналисти от София.

Те искат да чуят от първа ръка с какви проблеми се сблъскват сънародниците ни в Кралството преди Брекзит. Затова и са организирани срещи с българи, живеещи във Великобритания, а също – с депутати от Лейбъристката партия, с екипа на кмета на Лондон Садик Хан.

Всички те се срещат на Фестивала на източноевропейската култура в Енфийлд, в който участват десетки състави и певци, които представят културата на съответната страна чрез народната ѝ музика.

Фестивалът, организиран за поредна година, цели да покаже културата на източноевропейците и така да пречупи стереотипите, негативните нагласи към тях, създадени от крайнодесни партии във Великобритания.

В институциите ни отдавна са наясно, че българите трябва да кандидатстват и получат нов статут, ако искат да останат законно във Великобритания след Брекзит. Но като че ли не им подават ръка. Липсват разяснителни кампании, няма експертна подкрепа за хората, които се нуждаят от съдействие. Българското посолство – в чиято маза се помещава Българският културен институт, а в чийто гараж е разположена Българската православна църква – по думите на Нишан – едва ли има капацитета да го стори.

Какво трябва да направи българската държава? Нейната голяма, дългосрочна цел, а и непосредствената ѝ задача очертава президентът на ПЕС Сергей Станишев след разговорите си в Лондон.

„Днес говорихме с много българи. Някои са тук от 5, 10, други са от 15 години. Те са се вкоренили, имат работа, но всички казват горе-долу едно и също: „Направете така, че да можем в България да си намерим работа, да имаме добро заплащане и да бъдем там, в Родината“, споделя той пред журналисти и разяснява:

„Естествено, че голямата цел трябва да бъде всеки човек от България да може да реализира талантите и знанията си в отечеството си – всеки тежи на мястото си – там, където е коренът му. Това трябва да е целта на българската държава – да променим икономическата политика и институциите така, че да се отворят много повече възможности от сегашните за всеки човек.

Това е, според мен, голяма мисия за БСП като партия, защото ние сме тези, които защитаваме нормалния човек. Искаме да има равен старт, равни възможности за дребния и средния бизнес“.

Най-големият капитал на една страна са хората ѝ, но между 1.5 и 2 милиона българи са извън пределите на България и това тежи. Все повече фирми, които искат да инвестират у нас, се препъват в липсата на достатъчно и добре подготвени хора, които да наемат. Но „в свят без граници не можеш да задържиш никого насила на територията си, ако реалността, която му предлагаш, е мизерия“, казва Станишев.

„Затова – очертава той непосредствената задача – трябва много по-цялостна, активна и добре осигурена кадрово и финансово политика в подкрепа на българите в чужбина.

Там, където има един българин, там е България.“

Той е убеден, че „българските посолства трябва да бъдат много подсилени“:

„Вижте сегашното им състояние: при 280 хил. българи, които живеят, работят, плащат данъци в Англия, само в Енфийлд те са 40 хил. Техните проблеми не могат да бъдат посрещнати от институциите в сегашното им състояние.“

Бюджетът на посолството в Лондон да бъде увеличен многократно – предлага още Сергей Станишев, а също – да се открият още консулски служби във и извън Лондон. Всичко това е необходимо, защото сега посолството няма нито финансовата, нито техническата, нито експертната възможност да обслужва голямата българска общност.

Сградата не е пригодна да обслужва почти 300 хил. българи – категоричен е президентът на ПЕС.

Брекзит утежнява и един от досега съществувалите проблеми: издаването на лични документи, посочва пък Тони Петкова. Тя е адвокат и работи във Великобритания за организацията за защита правата на европейците във Великобритания след Брекзит the 3 million, а този уикенд е и сред участниците в срещите с българската общност и кандидати за евродепутати. Казва, че заради Брекзит все повече хора се обръщат към посолството за документи.

„Голям проблем са личните документи. Ако сега звъннете да си запазите час, сигурно ще ви дадат час след шест месеца. Хората са принудени да си вземат самолет, отпуск, за да си отидат в България, за да си извадят документи.“

Петкова уточнява и какви са крайните срокове за получаване на новия статут от българите, за да останат легално във Великобритания след Брекзит:

„Българите ще бъдат нелегални, ако не кандидатстват за този нов статут, след 2020 г. – ако Обединеното кралство излезе от ЕС без сделка, или след 30 юни 2021 г. – ако има такава“.

Наскоро тя и колегите ѝ са регистрирали още една организация за помощ към групите в риск, а целта ѝ е да улесни хората в неравностойно положение при преминаването на процедурата.

„Има много, включително българи и румънци, които наистина са в рисково положение. Не говорят добре английски, откъснати са по ферми, има много български роми, на които бихме искали да помогнем да се регистрират, да получат информация.

Много работа трябва да се свърши. Все още имаме време, но трябва да действаме по-бързо. Може би и нашето посолство трябва да включи нещо повече, например румънското има гореща линия на румънски език. Хората могат да се обаждат и да искат помощ“, дава пример Тони.

С българската и румънската общност не се работи лесно – през 2017-а кметът на Лондон официално ги идентифицира като общност, която изпитва проблеми с интеграцията си и няма политическо представителство в Ейнфийлд – споделя Нишан. Нито един от 65-те общински съветници не е от Източна Европа. Едва 9% от ползвателите на услугите, предлагани от локалните кметства, са с български корени. Те нямат достъп или не желаят такъв, а причините са, че не владеят езика или просто не се доверяват на властите. Голяма част от българските и румънските граждани са и жертви на трафик. 80% от секс работниците в този район от Румъния или България, посочва Нишан.

Сънародниците ни навън обаче са изключително важни за България и държавата ни не трябва да им обръща гръб.