Геолозите за първи път записват процеса на хоризонтална стратификация на две тектонски плочи. Защо е важно за хората и за науката?

През 1755 г. Лисабон е ударен от мощно земетресение и последвалото цунами. Градът е почти унищожен, а броят на жертвите се оценява на 100 000 души. Доста силни трусове също разтърсиха столицата на Португалия през 1969 г. - тогава никой не беше наранен.

Какво е необичайно в това? Епицентърът на земетресенията се намира в Атлантическия океан - в района, до който няма тектонски разломи и който, изглежда, не трябва да показва сеизмична активност. Въпреки това, португалски учени смятат, че в този регион се формира стратификация на тектонските плоча, цитира hi-tech.mail.ru.

Геолозите обясняват: анормална тектонична активност се случва под фронта на серпентинизацията, процес, при който безводните скали се променят под въздействието на горещи водни потоци. Това може да доведе до хоризонтално разкъсване на литосферната плоча и появата на зона на субдукция, област, в която една литосферна плоча "се гмурка" под другата.

Възможността за такъв сценарий се потвърждава от сеизмични наблюдения и компютърно моделиране. Учените казват, че този невидим процес за човешкото око е началото на „раждането на нов свят”. Появата на зона на субдукция в този регион ще доведе до затварянето на Тихия и Атлантическия океан и появата на нов суперконтинент, наречен Аурика.

Освен това откритието на португалски учени дава отговор на въпроса защо Иберийският полуостров периодично се разклаща от земетресения. Разбирането на стратификацията на литосферните плочи също дава възможност да се правят дългосрочни сеизмични прогнози за региона.