Общество
Днес е Лазаровден! Първото чудо преди Възкресението
Днес е Лазаровден! Първото чудо преди Възкресението
Снимка: factor.bg
Днес целият християнски свят отбелязва Лазаровден, празникът, който бележи първото чудо преди Възкресението.
Според Библията Исус Христос възкресява своя приятел, който от 3 дни лежи мъртъв като извиква пред гробницата му "Лазаре, излез навън".
Това чудо кара и най-скептичните жители на Йерусалим да повярват в божествената сила на Христос, но едновременно с това му навлича ненавистта на еврейските първосвещеници. На този ден те вземат решение при първа възможност да го уловят и предадат за екзекуция, което им се отдава съвсем скоро.
В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден – Цветница.
Най-характерният български обичай на този ден е лазаруването. В същността си той е посветителски обред, през които трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило.
Младите лазарки берат цветя за венците, които ще оплетат за празника на следващия ден - Цветница. Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на съседите, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
В Източна България пък било прието лазарките да изпълняват и специален, ритуален танц – буенек. Хорото се разигравало, докато лазарките пеели и обикаляли селото. Те трябвали да скачат високо, за да пораснат посевите и да бъде плодородна годината, и да тропат силно с крак – за да бъде добра годината за животновъдите и добитъка да се множи.
Лазарските песни се изпълнявали единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод. Обичаят завършва на другата сутрин с ритуала "кумичене", при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа се обявява за кумица и останалите й отдават почит през цялата година.
В народното мислене този посветителски обред е символична смърт и прераждане на детето в жена. От този ден нататък девойката има нов социален статус и вече може да си избира годеник, както и да бъде искана за невеста.
Лазаровден мени датата си, но винаги е точно 8 дни преди Великден или в съботата преди началото на Страстната седмица.
Източници: hera.bg, bg.wikipedia.org, rozali.com
Според Библията Исус Христос възкресява своя приятел, който от 3 дни лежи мъртъв като извиква пред гробницата му "Лазаре, излез навън".
Това чудо кара и най-скептичните жители на Йерусалим да повярват в божествената сила на Христос, но едновременно с това му навлича ненавистта на еврейските първосвещеници. На този ден те вземат решение при първа възможност да го уловят и предадат за екзекуция, което им се отдава съвсем скоро.
В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден – Цветница.
Най-характерният български обичай на този ден е лазаруването. В същността си той е посветителски обред, през които трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило.
Младите лазарки берат цветя за венците, които ще оплетат за празника на следващия ден - Цветница. Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на съседите, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
В Източна България пък било прието лазарките да изпълняват и специален, ритуален танц – буенек. Хорото се разигравало, докато лазарките пеели и обикаляли селото. Те трябвали да скачат високо, за да пораснат посевите и да бъде плодородна годината, и да тропат силно с крак – за да бъде добра годината за животновъдите и добитъка да се множи.
Лазарските песни се изпълнявали единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод. Обичаят завършва на другата сутрин с ритуала "кумичене", при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа се обявява за кумица и останалите й отдават почит през цялата година.
В народното мислене този посветителски обред е символична смърт и прераждане на детето в жена. От този ден нататък девойката има нов социален статус и вече може да си избира годеник, както и да бъде искана за невеста.
Лазаровден мени датата си, но винаги е точно 8 дни преди Великден или в съботата преди началото на Страстната седмица.
Източници: hera.bg, bg.wikipedia.org, rozali.com
Comments
comments powered by Disqus