На 50-тия ден след Великден православната църква отбелязва един от най-големите християнски празници – Петдесетница.

Според Евангелието на този ден Светият Дух, под формата на пламъчета от небето, слязъл върху молещите се апостоли, които започнали да славят Бога на различни, непознати за тях езици. Именно заради това чудо Петдесетница се счита за рожден ден на Христовата църква. Според Стария завет Петдесетница бил един от трите велики празника, на който се отбелязвало завършването на жътвата. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. На Петдесетница свети апостол Петър произнесъл първата християнска проповед.

Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, чрез който ни се дарява всяка мъдрост и който е източникът на живота. За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Йерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.