Краставиците са едни от най-древните зеленчуци, открити и облагородени от хората. Те са се отглеждали преди повече от 6000 години в Индия. И сега там могат да се срещнат диви видове краставични растения, които подобно на лиани се увиват около дърветата и достигат до 20 м височина.

Краставицата има ниска хранителна стойност, съдържа 95-96% вода, незначителни количества целулоза, пектин, белтъчини и витамините А, В и С. От минералните соли най-високо е съдържанието на калий (до 15 мг в 100 г), следвано от това на фосфора, калция, желязото и магнезия, пише newsbg.eu

Интересно е да се отбележи, че съдържанието на желязо в 100 г краставици е по-високо от това в същото количество грозде и ягоди. Йодът в нея спомага за нормалното функциониране на щитовидната жлеза. Забавя развитието на атеросклерозата. Наличието на цинк в този зеленчук спомага за увеличаване количеството на инсулина, който играе важна роля при въглеродния обмен. Това прави краставицата незаменима храна за диабетиците.

Благодарение на съдържанието си осигурява неутрална реакция в стомаха. Има леко слабително и диуретично действие. В народната медицина се използва и като прясно изцеден сок, който е отлично средство против колики. Смес от краставичен сок и мед е много полезен при кашлица и катар на горните дихателни пътища. Препоръчва се пиенето му 3 пъти на ден по 2 – 3 супени лъжици. Сок и обелки от краставица се използват в козметиката за поддържане свежа кожата на лицето.