Габриел Гарсия Маркес - един от най-почитаните и влиятелни писатели на Латинска Америка през ХХ век, почина в Мекссико на 87 години, съобщи мексиканската преса, цитирана от "Ройтерс".

Малко след това новината потвърди в профила си в "Туитър" Фернанда Фамилиар, говорителка на неговото семейство.

В сряда агенцията цитира колумбийския президент Хуан Мануел Сантос, според когото Маркес се възстановява от пневмония, но е в деликатно здравословно състояние в Мексико сити, където живее от известно време.

Преди десетина дни той бе настанен в болница в столицата на Мексико с обезводняване и инфекция на белите дробове и отделителната система. След това обаче той бе изписан и лечението му продължаваше у дома.

Сантос отхвърли като измислица медийни твърдения, че Маркес страда от лак на лимфите и е лекуван за проблеми в белия и черния дроб.

"Съобщиха ми, че той е имал пневмония, преодолял я най-тежкия етап, но остава в деликатно здраве, което изглежда естествено предвид възрастта му", каза още колумбийският президент след като разговаря със семейството на писателя.

Най-известните по света произведения на Габриел Гарсия Маркес остават "Сто години самота" (1967), "Есента на патриарха" (1975) и "Любов по време на холера" (1985), но творчеството му се простираше от журналистиката до фантастични романи, обединени от явлението, известно като магически реализъм.

През 2012 г. се появиха първите съобщения, че здравето му силно се е влошило и "Гардиън" цитира Хайме Гарсия Маркес, който казал пред студенти в Картахена, че брат му страда от деменция и е лекуван от рак на лимфните възли, който е бил открит от лекарите през 1999 г.

"Деменцията съсипва семейството му, а последиците от терапията срещу рак го докараха почти на ръба на смъртта. Хемотерапията спаси живота му, но разруши нервната и имунната му система и ускори много от тези процеси. Но той все още проявява прочутия си хумор, жизненост и ентусиазъм."

Известен сред приятелите си като Габо, той е смятан за може би най-популярният автор на испански от Мигел де Сервантес насам, т.е. за последните три века.

През 1982 г. Габриел Гарсия Маркес бе отличен с Нобелова награда за литература.

"Човек умира не когато трябва, а когато може" казваше Маркес. Както и "Не вярвам в Бог, но се боя от него" и "Ако Господ не си беше почивал в неделя, щеше да има време да довърши сътворението на света".

Източник: Дневник