В Европа все още има места, които не са превзети от масовия туризъм. Няколко германски издания препоръчват различни дестинации в България - например Мелник или Балчик, пише Deutsche Welle.

В това място има много магия, пише вестник "Берлинер Цайтунг" в репортаж за Мелник, неговата природа и неговото вино. В градчето с около 200 жители обаче рядко ще видите наплив от туристи. А това е твърде жалко, защото регионът около Мелник крие съвсем особен чар, посочва изданието и разказва накратко за историята на града, разположен в граничния регион между България и Гърция, Expert.bg.

В наши дни Мелник привлича предимно индивидуални туристи, които ценят планинарството, културата и традициите на региона, както и природолюбители, които идват да разгледат прочутите пясъчни пирамиди край града, пише вестникът. Идват и мнозина, които харесват добрата местна кухня и виното. Именно с виното си Мелник е известен в цялата страна.

Мелник привлича индивидуални посетители

Широката мелнишка лоза е един от най-старите винени сортове в България, отглеждана още от траките, живели по тези земи 5000 години пр.н.е. Днес тя се среща само в Мелник и селата наоколо. Мелнишкото вино е било сред любимите и на Уинстън Чърчил, допълва изданието.

Някога в района на Мелник е имало четири манастира, от които днес е останал само един - Роженският. Никой не знае със сигурност кога точно е построен той, но в стари хроники се споменава далечната 890 г. Най-старите съхранени руини обаче са от 13-и век. По-късно пожар унищожава манастира, затова днешните сгради на манастира са от 18 и 19 век.

"Берлинер Цайтунг" изтъква, че посетителите идват в манастира или заради усамотеността и спокойствието на това място, или заради ценните пъстроцветни стенописи. От манастира се открива величествена панорама към Пирин планина, а и към причудливите гигантски фигури на "Мелнишките пирамиди", се казва още в публикацията.

Има прекрасни места, но трябва да подминете Златните и Слънчев бряг

Онлайн-изданието "Щандарт" - пренася читателите си на българското Черноморие и саркастично отбелязва по адрес на курорта Златни пясъци, че не всичко, което се нарича "златно", наистина е точно такова. Авторът Саша Аумюлер разказва, че бил предупреден да избягва тази част от Черноморието "като дявол от тамян", защото там "сякаш са се събрали половината британски граждани, за да трупат тлъстини за времето след Brexit".

Все пак репортажът посочва, че чуждите посетители трябва да избягват само курортите от сорта на Златни пясъци и Слънчев бряг, които са препълнени от масови туристи. Статията обаче препоръчва някои други места по българското Черноморие, където имало прекрасни възможности за почивка - например в къмпинг "Градина" край Созопол, където, според автора, сервират толкова вкусна прясна риба, каквато "няма да откриете никъде по северното адриатическо крайбрежие", или в самия Созопол с неговия прекрасен стар град, предлагащ множество възможности за разходки и отмора, пише Саша Аумюлер.

Природни резервати, гостоприемство и фестивали

Като туристическа дестинация България предлага много повече от почивка на море, пише на свой ред вестник "Любекер Нахрихтен". Българските планини са също толкова привлекателни, колкото и прекрасните плажове. Изданието отбелязва, че в страната има възможности за всякакъв вид туризъм. А заради умерения климат в ботаническите градини в страната могат да се видят много редки растителни видове.

Вестникът обръща внимание специално на областта Добруджа, която също е встрани от масовия туристически поток. Според "Любекер Нахрихтен" посетителят може да разгледа в този регион старинни крепостни съоръжения, руини на манастири и замъци с прекрасни градини като този в Балчик. "И до днес си личат следите на 500-годишното османско владичество, на славянската култура, християнската вяра и националната гордост на българите", пише вестникът.

България има три национални и 11 природни парка, както и 55 природни резервата. Вкусната и разнообразна кухня, традиционното българско гостоприемство и богатството от фестивали са покана към туристите да открият тази страна, четем още в публикацията на "Любекер Нахрихтен".