Маршрути

Знаете ли къде се намира Духлата, най-дългата пещера в България?

В югозападната част на Витоша, на десния стръмен бряг на река Струма, оформен от планинския рид Могилата, се намира Духлата (Боснешката пещера, 17 600м). Тя е до село Боснек , община Перник. Входът на пещерата е на пътя от Боснек към Чуйпетлово.

Името вероятно е свързано с постоянното въздушно течение и силния звук, който вятърът издава при преминаването си през входа на пещерата. Общата дължина на подземните галерии на този многоетажен пещерен лабиринт надхвърля 18 км.

Тук е и пещерата Врелото с най-голямата подземна зала в България (230/40/30м), наречена със звучното име „Приятели мои”. Те, заедно с около 40 по-малки пещери и пропасти, както и интересните карстови извори Живата вода и Врелото съставят Боснешкия карстов район – близо 30 квадратни км между с. Чуйпетлово и яз. Студена.

Духлата е най-сложната многоетажна пещерна система в България, създадена от подводните течения на река Струма. Представлява трудно проходим лабиринт от тунели, галерии, теснини, пропасти, вертикални кладенци, зали и залички, подземни реки, езера и водопади и разнообразни пещерни образувания.

Духлата" се е разпростряла на 17 600 метра, но според други твърдения дължината ѝ е малко повече – 18 200 метра. Това разминаване се дължи може би на някой смелчага спелеолог, който се е осмелил да навлезе още по-навътре в сравнение с официалния метраж (по-точно километраж) в подземното царство. Но поне по отношение на дълбочината ѝ няма спор – 53 метра. А владенията на "Духлата" в това подземно царство има какво да предложат пред възхитения взор. Защото тя е не само дълга, но и сложна подземна структура, с много етажи и лабиринти. Смята се, че са издълбани и изваяни от река Струма в нейната подземна част. Влезлият вътре посетител се озовава сред плетеница от галерии, тунели, водопади и подземни езера – и всичко това е разположено на общо 6 етажа.

Пещерата се обитава от 22 вида животни с подземен начин на живот, като само прилепите сред тях са 6 вида. „Духлата“ е картографирана и сравнително добре проучена, като е включена в списъка на българските природни забележителности през 1962 година – но се срещат твърдения, че в нея все още има неизследвани участъци. Поради сложните и преплетени лабиринтни системи пещерата не е пригодена за масов туризъм. Риск съществува и от внезапно покачване на водното ниво. Засега достъп до нея имат само спелеолози или добре подготвени любители-пещерняци със специална екипировка.
входът на Духлата
След Чистилището - тесен и нисък, труден за преминаване няколко километров криволичещ тунел, се разкрива приказното подземно царство с цялото си великолепие. Най-просторна е Тронната зала - истински каменен дворец. От тавана висят огромни скални полилеи и феерични синтови завеси, от пода стърчат кули, колони.

До Срязания сталактон проблясват бистрите води на малко езеро с калцитни рози. Между многобройните малки зали - Градината, Юфката и др., тайнствено лъкатушат тунели и придават особена прелест на пещерата. В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи и един триглобионт.

Духлата е своеобразен музей на редки пещерни образувания. Невероятно красивите хеликтити - крехки калцитни и арагонитови кристали, израстват в различни посоки и образуват причудливи форми ( влакна, спирали, къдрици, цветя и др.) по тавана, стените и пода на залите и тунелите.

От тавана на малката зала Градината висят фантастични гроздовидни сталактити. Подът на заличката Юфката е покрит с многобройни синтрови коритца с дъговидно извити или накъдрени калцитни стени.

В синтровите езерца на Духлата са открити най-изящните пещерни бисери - порцеланово бели, блестящи бобчета.

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus