Отминалият 3-ти март е повод да си спомним за тази удивителна жена, предпочела живота на медицинска сестра пред живота на придворна дама. Юлия Вревская е руска баронеса. Била е доброволка в руската армия по време на Руско-турската война 1877-1878 г. Подвигът на тази жена, която безкористно се е посветила на работата в Червения кръст по време на войната, остава в сърцата на много жители не само на град Бяла, където тя е работила, но и на цяла България. Стотици спасени хора - това е резултатът от благородната дейност на тази жена, първоначално родена да бъде муза на художници, музиканти, "царица" на балове и приеми.

Преди войната баронесата продава имението си в Орловска област, дава парите на нуждите на Червения кръст и отива на фронта за да окаже медицинска помощ на ранени руски войници и български опълченци. “Ангел на милосърдието “така я наричат всички.

Юлия Петровна, по баща Верпаховска, е дъщеря на известен руски генерал. Родена е през 1841 г. Твърде млада, шестнадесетгодишна, се омъжва в Кавказ за генерал Иполит Александрович Вревски, 44-годишен, един от най-образованите, най-умните и храбри мъже на Русия. Няколко седмици след сватбата им, тежко ранен в сражение, генерал Вревски умира от раните си. Овдовялата млада баронеса отива в Петербург при близките си. За кратко време фокусира вниманието на висшето общество. Образована и интелигентна, тя се интересува живо от културния и политическия живот в Европа.

Но въпреки успехите във висшето общество Юлия Петровна не харесва живота си. През 1873 г. тя се запознава с Тургенев и често говори с него в Санкт Петербург. Когато през лятото на 1874 г. писателят се разболява, баронесата пет дни се грижи за него в имението си. Тургенев открито призвнава, че не е равнодушен към нея и би й дал „ябълката на Парис“. Само че Юлия Петровна не е съгласна да сподели „ябълката“ с Полина Виардо, с която Тургенев всъщност е в граждански брак.

Те остават добри приятели и споделят много неща писмено. Вревская оставила „дълбоко впечатление “в душата му: "Имам чувството, че в живота ми от този ден има още едно същество, към което съм искрено привързан, приятелството с което винаги ще ценя, съдбата на което винаги ще ме интересува“.

Вревская и Тургенев продължават да се срещат в Санкт Петербург, Париж, Карлсбад. Той е добре запознат с страстта й към театъра, разбира мечтата й за пътувания в Индия, Испания, Америка; те си разменят впечатления за книги и изложби. "Сръбската катастрофа" (1876), който толкова разстройва Тургенев става за Вревская тест за духа и характера. Силно впечатлена и от романа на Тургенев "В навечерието", Вревская започва да следи освободителните борби на българите. Страдалческата съдба на измъчения наш народ я трогва и подтиква към непоколебимо решение да постъпи в Дунавската освободителна армия като медицинска сестра.

Отначало тя работи в 45-а военновременна болница в гр. Яш, Румъния. На 8 октомври 1877 г. идва в България, в Бяла. Тук служи в 48 военновременна болница, където 5 сестри се грижат за 400 ранени войници. Вревская присъства при тежки операции, превързва и храни ранени войници, пере замърсените им дрехи...

През 1878 г. е заразена от коремен тиф и след двуседмично страдание затваря очи на 5 февруари в град Бяла. Погребана е в стария църковен двор близо до часовниковата кула. През 1907г. паметникът и костите на баронеса Юлия Вревская са преместени в двора на музей „Освободителна война”, където се намират и до днес.