Несебър
Представиха новата книга на поетесата Лилия Христова в Несебър
Представиха новата книга на поетесата Лилия Христова в Несебър
Снощи в Конферентната зала на Артиум център се състоя представянето на новата стихосбирка „Мост към тишината“ на изтъкнатата несебърска поетеса Лилия Христова. Събитието бе организирано от Община Несебър и е по повод честването на Деня на народните будители.
Представянето на книгата направи Златин Чаушев - началник на отдел „Несебър –Световно наследство“ към общината.
В словото си той подчерта, че това е една деликатна, но зряла и категорична поезия, която се опитва да улови неизразимото и неназовимото във всички оттенъци от смях и тъга, от нежност и блян, от въображение и илюзия, от обич и надежда.
Стиховете на Лилия са в кратка и чиста фраза, в подредбата на които трепти ехото на емоционалното внушение. Въпреки краткостта си те са натоварени смислово, така че да оставят отпечатък в паметта, но не грубо, а като топъл полъх на южен вятър, напоен с море, свобода, страст и волност.
Тази поезия показва, че пределно изчистената фраза и умелият метафоризъм, неукрасеният с рими и ритми стих без звукови фойерверки и претенциозност също може да е разтърсващо завладяващ.
Поетесата има смелостта да влезе в сърдечните подземия на собствения си лабиринт единствено с крехката си като светлина на свещ обич.
Тази поезия е наистина мост към тишината. Онази тишина, когато сме намерили мир, хармония и смирение, които се опитваме да инкрустираме като везано слово в канавата на белия лист.
Това е петата издадена стихосбирка на Лилия Христова, която е лауреат на редица престижни конкурси за поезия из цялата страна.
Представянето на книгата направи Златин Чаушев - началник на отдел „Несебър –Световно наследство“ към общината.
В словото си той подчерта, че това е една деликатна, но зряла и категорична поезия, която се опитва да улови неизразимото и неназовимото във всички оттенъци от смях и тъга, от нежност и блян, от въображение и илюзия, от обич и надежда.
Стиховете на Лилия са в кратка и чиста фраза, в подредбата на които трепти ехото на емоционалното внушение. Въпреки краткостта си те са натоварени смислово, така че да оставят отпечатък в паметта, но не грубо, а като топъл полъх на южен вятър, напоен с море, свобода, страст и волност.
Тази поезия показва, че пределно изчистената фраза и умелият метафоризъм, неукрасеният с рими и ритми стих без звукови фойерверки и претенциозност също може да е разтърсващо завладяващ.
Поетесата има смелостта да влезе в сърдечните подземия на собствения си лабиринт единствено с крехката си като светлина на свещ обич.
Тази поезия е наистина мост към тишината. Онази тишина, когато сме намерили мир, хармония и смирение, които се опитваме да инкрустираме като везано слово в канавата на белия лист.
Това е петата издадена стихосбирка на Лилия Христова, която е лауреат на редица престижни конкурси за поезия из цялата страна.
Comments
comments powered by Disqus