През VII в. пр. н. е. маговете, жреците и гадателите в Месопотамия били озадачени от червените облаци, изведнъж появявили се в небето. Те ги приемали за важен знак, записвали своите наблюдения върху глинени плочки и ги предоставяли на царските власти.

Сега тези записи помагат на японските изследователи да изучават мощните слънчеви бури, пише Science Alert.

Въз основа на въглеродните изотопи в дървесните пръстени от онова време, астрономите вече подозират, че периодът на интензивна слънчева активност продължава в средата на VII в. пр.н.е.Преди това геолозите откриват радиоактивни частици в леда на Гренландия, което показва същото.

Японските учени започват да търсят доказателства за интензивни слънчеви бури в показанията на очевидци от миналото.

Започвайки от 17-ти век, слънчевата активност може да се проследи, благодарение на записите на астрономите, които започнали да наблюдават звездата чрез телескопи и да изучават петна по нейната повърхност. Но преди да използват телескопи, учените можели да наблюдават само атмосферни явления.

След проучване на преводи на редица асирийски астрологични плочки, датирани към 7-ми и 8-ми век пр.н.е., изследователите открили три препратки към червеното сияние в небето или червените облаци.

Въпреки че датите не са на плочките, учените успяват да ги определят доста точно, според епохата, кога е живял даден кралски астролог, който е видял „знак“ в небето.

Според техните наблюдения периодът на интензивна слънчева активност настъпва през 679–655 г. пр.н.е.

Тези данни са помогнали на изследователите да пресъздадат историята на слънчевата активност от миналото и също така ще направят бъдещите прогнози за слънчевите бури по-точни. Откритията на екипа са публикувани в Astrophysical Journal Letters.