В Торе дел Бурго е по-лесно да чуеш разговор на български отколкото на кастилски испански. Така започва репортажът на Хуан Карлос Еспиноса в мадридския в. „Ел Паис“, цитиран от kanal3. Това селце в Гуадалахара с 502 жители е испанското селище с най-висок процент от чужденци – 88% от населението му. В голямото си мнозинство това са имигранти от България, отглеждащи зелени аспержи.

Много от 400-те регистрирани тук българи са дошли от Арагон, за да участват в събирането на реколтата и на други култури.

Някои съседи смятат, че съжителството е добро, но други се оплакват от създаването на „гета“. Имигрантите започнали да пристигат в началото на века. Тогава в селцето имало само 74 жители. Служителка на бензиностанцията обяснява: „Получи се ефект на повикването – братовчедът, който казва на брата, братът, който го коментира с шурея и така нататък“.

Демографската промяна е толкова внезапна, че почти на шега започнаха да наричат селището Торе дел Булгаро.

Роза Иванова е една от тях. Живее с двете си дъщери – на 11 и на 16 години, в една малка бяла сграда. Идва в Торе дел Бурго през 2006 г. със своя съпруг, с когото се разделят. Сега се грижи за една възрастна жена. Както и своите сънародници и тя смята, че съжителството е чудесно. Но не толкова, когато започне сезонът на аспержите и селището се препълва.

„Съседите се тревожат от толкова много чужденци“. Хуана Виехо, 83-годишна жена, се оплаква от вратата на къщата си от многобройните улични купони през въпросния период, заради които не може да спи.
Иван Иванов живее в една от трите къщи зад енорията. Почти от 20 години е в Испания, от тях половината в Торе дел Бурго.
Отговаря за една от аграрните фирми в селцето. За него нещата са повече от ясни: „Испанците не искат да вършат нашата работа“, заявява убедително. Училищен автобус паркира пред кметството. Деца от различни националности са посрещнати от Фатима Лопеш, 59-годишна испано-португалка, която се грижи за тях, докато родителите им работят.