Въпросът дали в Република Северна Македония се говори на македонски език и дали изобщо съществува такъв отново покачи градуса на напрежението между София и Скопие. Тон за изостряне на отношенията между двете съседни държави дадоха учените, а след това логично се намесиха и политиците.

Новият скандал между България и Република Северна Македония избухна след решението на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) от 3 декември, която прие „Харта за македонския език“. В нея са конструирани исторически и езикови аргументи в защита на официалния книжовен език на Република Северна Македония като отделен самостоятелен език с континуитет и генеалогия, определян в Скопие като „македонски“.

Документът предизвиква много сериозни научни възражения. Затова той беше обсъден в ръководството на Българската академия на науките, след което бяха поискани и представени становища от три института на Академията – Института за български език, Кирило-методиевския научен център и Института за исторически изследвания. Постъпилите становища бяха подкрепени и от индивидуални позиции на академиците и член-кореспондентите на БАН.

На свое заседание на 11 декември Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) обсъди Хартата на МАНИ и постъпилите становища от институтите на БАН. Изказванията на членовете на Събранието бяха еднопосочни и категорични в защита на научните истини и факти относно произхода, историята и характера на официалния език в Република Северна Македония, които в цитираната Харта са представени некоректно и с подмяна на научната терминология.

БАН и САЧК обявиха, че изразената в обсъждания документ позиция на Събранието на Македонската академия е невярна и неприемлива и вредяща на отношенията между двете съседни страни. В този смисъл и позицията на БАН остава единодушна и непроменена – официалният език в Република Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език. БАН ще акцентира върху този научен факт с поредица от събития, които да получат широка обществена и медийна разгласа не само у нас, но и в чужбина. Фактите изискват специално внимание, поради което за становището на БАН ще бъдат официално уведомени както Народното събрание на Република България, така и висшите държавни институции. Фактът, че във въпросната харта се говори за македонска кирилица и глаголица езиковедите от БАН определиха като несъстоятелно твърдение, което буди по-скоро присмех.

Езиковедът от БАН доц. Ана Кочева заяви пред БНТ: „Така нареченият македонски език, който е писмено регионална норма на българския книжовен език, е реално един политически конструкт. Всички знаем рождената му дата – 2 август 44-та година и мястото – манастира Прохоробчински.“

Чл. кор. проф. Васил Николов, зам-председател на БАН, допълни пред БНТ: „Становището на БАН поне от 1979 година е ясно, че това е една регионална норма на български език и това напълно възможно по законите на езика. Така, както в Австрия се говори така наречения австрийски немски и никой не дискутира това. Ние не възразяваме срещу това.“

Институтът за македонска литература в Скопие реагира остро на позицията на БАН и обяви, че тя отрича македонската национална идентичност.

Северна Македония ще реагира на тази позиция, заяви вчера премиерът Зоран Заев. Той бе категоричен – „ние сме македонци, които говорят македонски“. Заев добави, че очаква този въпрос да бъде решен от приятелска България заедно с други въпроси.

Запитан може ли това да значи суспендиране на преговорите с България, премиерът на Северна Македония подчерта, че „Договорът с България е внимателно написан заради въпросите за идентичността“ и е подписан на македонски и на български език „съгласно конституциите на двете държави“.

„ВМРО не иска и не бива да се меси в научни спорове, но припомня на премиера Заев, че България отдавна е преодоляла „проблема“ с езика, на който се говори в Северна Македония и нищо повече няма да „преодолява“, заявиха от партията. От там изтъкват като аргумент, че в международното право не съществува акт като „признаване на език“, а България първа в света е признала независима Македония.

„С това сме признали нейното право на конституция, в която официално Скопие може да нарече езика си, както иска. Това обаче няма как да промени факта, че това е български език“, категорични са от ВМРО.

„За никого няма съмнение, че различните македонски наречия, върху които през 40-те години административно е кодиран език, също са български говори. Членуването, липсата на падежи, идентичният синтаксис – това са повече от явни белези на българския език. Дори диалектната фонетика и ритъмът на езика са същите. Да, лексиката днес е често различна. Но с просто око се вижда, че е това е нарочен и задъхан опит за внос на думи или ползване на архаизми, сърбизми и турцизми, само и само да се постигне различно звучене“, заявяват от ВМРО.

„Да казваш, че в Македония има някакъв различен език от България е все едно да казваш, че в Косово има някакъв различен език от Албания. Разбира се, в Косово не е имало „академици“, които няколко десетилетия да работят съзнателно за политическото отделяне на говора на хората от двете страни на границата“, допълват войводите.

Източник: Български новини