Разширяващата се пропаст в доверието между лекарите и пациентите е на път да даде първите си жертви. Вчера в своя позиция от БЛС предупредиха, че внушенията, че „парите за здраве отиват в джобовете на лекарите“ и лекарите са “лоши хора с големи заплати” създават ситуация, от която не печелят нито специалистите по здравни грижи, нито лекарите, а най-малко пациентите.

Днес, точно заради тези внушения, в УМБАЛ „Св. Анна“-София 41-годишен мъж с остър инфаркт е отказал всякакви инвазивни изследвания и поставянето на стент, за което се е подписал.

"При така стеклите се обстоятелства има сериозна опасност, най-малкото от инвалидизиране на пациента", коментира доц. Божидар Финков.

БЛС многократно е заявявал, че не подкрепя лошите практики и злоупотребите, многократно е настоявал - има ли виновни те да бъдат наказвани с цялата строгост на закона, но предупреди, че всеки опит за обобщение и внушаване на групова вина е неправилен и опасен. Пред Zdrave.net доц. Финков разказа, че на въпроса на дежурния лекар дали се отказва от това лечение, заради съобщенията по телевизията за злоупотреби, пациентът отговорил: „Ами, да! Това е причината!“

Пациентът е дошъл в „Св. Анна“ на 40-тата минута от инцидента. „Съвсем навреме е дошъл, но срещу подпис е отказал да му бъде направена коронарография и инвазивно-оперативен инфаркт. Това е другата страна на медала, на случващото се в нашите среди. Понеже пациентът е на 41 години и в такива случаи хората рядко отказват, неговият отказ се наби на очи“, каза доц. Финков.

Той обясни и каква е алтернативата обаче на това лечение и до какво води. „Сега той ще бъде лекуван, както се лекуваше инфаркта преди 20 години – с хепарин, с бетаблокери, със симптоматични средства.

„Инфаркт възниква, когато се запуши някой съд, който храни определена зона от сърцето и тя умира. Ако съдът се отпуши с механични средства – направи му се коронарография, съответно тромбекстракция, за да се извади тромба, да се разшири съда и да може да се сложи стент, в рамките на 2-3 часа от възникването на запушването, инфаркт не се реализира. Т.е. зоната на сърцето не умира. Ако зоната умре, може да умре и пациентът или да бъде инвалидизиран – остава с половин сърце, при положение, че се лекува консервативно. Дори да надживее инфаркта, да няма ритъмни нарушения и остра сърдечна слабост, пациентът остава с увредена лява камера. Ако съдът се отвори навреме – това не се случва и пациентът си продължава живота като здрав човек“, разказа доц. Финков.

Трагедия е, когато пациенти загиват от инфаркт или се инвалидизират, защото нямат достъп до лечебно заведение с инвазивна кардиология или са стигнали твърде късно до такова. Но е равностойно на самоубийство да си стигнал до болница навреме, да имаш достъп до едни от най-добрите кардиолози в страната и да откажеш лечение, защото „доктори слагат стентове на здрави сърца, за да точат Касата“.