"Заплата ни ще бъде 1 500 лева, когато станем като Полша, която имаше нашите заплати през 1990 г., а сега възнагражденията там са над 1 500 лева.

Давам пример с държава, която имаше нашия старт, а отиде доста по-напред. Стана така, защото там имаше работодатели от друг тип, имаше и най-вече власт от друг тип", коментира д-р Константин Тренчев, президент на КТ „Подкрепа” в сутрешния блок по Нова ТВ "Здравей, България".

Тренчев даде да се разбере, че между синдикатите има различия по някои въпроси, включително този за размера на възнагражденията.

„Не знам точно каква разлика визира д-р Тренчев между българските и полските работодатели. Със сигурност обаче има разлика в изпълнителната им власт в различните мандати. Може да се открие и различно отношение на външните фактори, на великите сили към съответната страна. На Полша беше предлаган валутен борд през 1990 г., но никой не се хвана на тази въдица”, добави заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков. „Стопанска камара прие ясен принцип по този въпрос – добре премислени, консенсусни реформи и бърз ход към еврозоната. Това може да стане при същия валутен курс и не може да има никакви спекулации с тази тема”.

„Такива нива на работната заплата могат да се достигнат най-рано след 15 години, ако следваме модела, ако това може да се нарече модел, на нарастване на заплатите в момента”, посочи бившият социален министър Иван Нейков в оценка на обявената от КНСБ сума. По думите му обаче проблемът е точно в липсата на модел.

„Истински механизъм нямаме. При нас няма връзка между квалификацията на работника и неговата заплата”, отбеляза Нейков. Според него от Финансовото министерство има „глуха съпротива” на опитите на експертите да прокарат механизъм за нарастване на работната заплата. Бившият министър на труда не вижда проблем в определянето на параметри, като квалификация, инфлация и др., които обясняват защо трябва или не трябва да се променя заплатата.

Още една идея на КНСБ беше обсъдена в ефир – предложението за увеличение на майчинството с още шест месеца. Според Димитър Бранков, ако се приложи, идеята ще струва 360 млн. минимални преки разходи за работодателите. Той очаква сривове във фирми, в които преобладава персонал във фертилна възраст, например шивашката индустрия.

Отпуските са един от проблемите, свързани с ниската раждаемост, смята Константин Тренчев. По думите му семействата създават по-малко деца основно заради ниския си доход.

Според Иван Нейков най-големият проблем е, че майката трябва да направи избор между детето и своето развитие. Според бившия министър у нас жените завършват с по-добро образование и квалификация от мъжете, след това обаче ги очаква „ужасна дискриминация”, която води до това, че от всички ръководни длъжности в България само 12% се заемат от жени. „Жените имат нужда от онова, което ще ги държи конкурентоспособни на пазара на труда”, убеден е Нейков.