Интервю за Виа Понтика с Пламена Кирова - главен уредник на Етнографската експозиция при Регионален исторически музей Бургас.
Участвала е в екипа, който успешно подготви и защити кандидатурата на „Нестинарството“ за влизане в списъка на ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство.





Кажете нещо повече за тазгодишната кандидатура на РИМ-Бургас в националната система „Живи човешки съкровища“?

Тазгодишната кандидатура на РИМ-Бургас е свързана с един много традиционен и характерен занаят за региона - именно занаят свързан с рибарството.
Самото заглавие на кандидатурата е „Плетене на рибарски такъми – даляни, мрежи и винтери: хилядолетен занаят от Бургаския залив“, а посоченият като носителят се казва Сталин Илиев. Кандидатурата ни е подкрепена както от Община Бургас, така и от Рибарско сдружение „Морски сговор”, Ченгене скеле, гр. Бургас, с председател Димитър Янчев, който ни оказа голямо съдействие за описанието на занаята.
Защо сме се спрели на тази тема и на този занаят - причината е една, а може и да са няколко. В основни линии е това, че този занаят е на отмиране – все повече навлизат модерни техники и материали, с които се изработват мрежите. Всичко това способства за забравянето на старите такива. Въпреки това този занаят е все още жив и за наше щастие се практикува в рибарското селище Ченгене скеле. Основната ни цел е занаятът да продължи да съществува в автентичния си вид и не само да продължи, но и да бъде предаден от сегашните му носители на идните поколения.

С какво ще допринесе кандидатурата ви за съхранението на занаята?

С това, че този занаят ще се популяризира като част от културното наследство на Бургас, защото знаем, че там където има водоизточници – реки, езера, море, този занаят съществува и то не от днес - практикува се още от дълбока древност. Можем да кажем спокойно, че съоръженията и уредите, с които се лови рибата съществуват още от времето когато човека е разбрал, че може да се препитава чрез улов на риба от близките водоеми.
Чрез кандидатурата на занаята в националната система „Живи човешки съкровища“, той и неговите носители в традиционния му вид ще се популяризират, ще се привлекат и туристи, за да го видят, а най-много се надяваме да има и желаещи, на които този занаят да бъде предаден.

Община Бургас се надява, че чрез този проект ще се съхрани рибарското селище в Ченгене скеле.

Да, това е една голяма предпоставка да се съхрани самото селище, защото ако то загине това означава, че и занаятът на тези хора ще изчезне. Носителите на този занаят са в една възраст, в която ако не успеят сега да го предадат, ще бъде много трудно за хората след тях да се научат как със стара техника и с естествени материали могат да си направят своя мрежа, свои съоръженията, необходими им за улов на риба.

По регламент, кандидатурите в националната система „Живи човешки съкровища“ на регионално ниво се събират в областните администрации до 25 април 2014 година, определя се комисия, която най-късно до 31 май 2014 г. трябва да отсее и изпрати кандидатурите в Министерство на културата. Церемонията по обявяването на регионалните и националните живи човешки съкровища ще се състои в Министерство на културата на 24 юни 2014 г.